Решение № 4771 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12249/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. М., [ЕГН], против Решение № 9191/24.10.2025г. по адм.д. №441/2024г. на Административен съд(АС)-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-15-42/08.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01488542/15.12.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта с която е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7443, 65 лева, от които 5195, 14 лева главница за периода от 01.01.2019 г. - 30.09.2020 г. и лихва за минало време 2248, 51 лева, начислена към 15.12.2023 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 15.12.2023 г. до окончателното погасяване на задължението. В касационната жалба са изложени съображения за неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е била добросъвестна и не е нанесла щета на НОИ. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено ведно със законните последици. Претендира присъждане на разноски за един адвокат. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С разпореждане [номер] от 2000 г. на Д. М. считано от 01.11.1999 г. е била отпусната лична пенсия за изслужено време и старост на основание чл. 2, ал. 1, б."б" от ЗП (отм.) за втора категория труд, като за определяне правото и размера на личната пенсия е зачетен осигурителен стаж до 31.10.1999 г., както следва: Осигурителен стаж от втора категория 25 години, 10 месеца и 16 дни; Осигурителен стаж от трета категория 08 години, 11 месеца и 00 дни, а на основание чл. 35 от ППЗП (отм.) общият осигурителен стаж от трета категория труд е 41 години, 03 месеца и 05 дни. До отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) тя е получавала наследствена пенсия, която при отпускане на личната пенсия за ОСВ е спряна и е отпусната добавка от починал съпруг. При извършена проверка в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл.108, ал.1 КСО, за действително положения стаж, както и дохода, въз основа на който е определен размерът на отпуснатата пенсия, не са ангажирани доказателства за стажът от втора категория и не е установено М. да има право на пенсия при условията на втора категория на основание на чл.2, ал.1, б.»б» от ЗП(отм.) С разпореждане [номер]/прот. № 2141-15-11/21.06.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б."г" от КСО е отменено разпореждане [номер]/2000 г. за отпускане на лична пенсия по чл. 2, ал. 1, буква "б " от ЗП (отм.) и всички последващи на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, възобновена е от 01.11.1999 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от наследодател М. и е отпусната лична пенсия за ОСВ на Д. М., считано от 15.08.2010 г. на основание чл. 68, ал. 4 от КСО, в редакцията до 31.12.2010 г. С Решение № 2153-15-314/07.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, разпореждането е потвърдено. Това решение е обжалвано по съдебен ред, по повод на което е образувано адм. дело № 2593/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с Решение № 60/12.01.2023 г., оставено в сила с Решение № 11312/20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2283/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което жалбата на М. е отхвърлена. С Разпореждане № РНП-2-4-15-01488542/15.12.2023 г. Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив е разпоредил на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 35496, 07 лв., от които главница за периода от 01.01.2013 г. до 30.09.2020 г. в размер на 20 589, 21 лв. и законна лихва в размер на 14 906, 86 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 15.12.2023 г., както и лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението. С Решение № 2153-15-42/08.02.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив е заличено погасеното по давност задължение за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. в размер на 28 052, 42 лв., от които главница в размер на 15 394, 07 лв. и лихва за минало време в размер на 12 658, 35 лв. и е оставено в сила разпореждането в останалата му част, която част е предмет на разглеждане в съдебното производство, приключило с оспореното съдебно решение. С постановеното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата, след като приема за неоснователно възражението за добросъвестност на получилото плащанията лице. Според съда, изводът за недобросъвестно поведение произтича от обстоятелството, че в хода на производството жалбоподателката не е доказала, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ при наличие на предпоставките - осигурителен стаж в горепосочените размери и вид, а именно да е полаган от нея осигурителен стаж при втора категория труд. Въпреки от установеното със съдебно-графологична експертиза, че М. не е подписала и подала лично заявлението от 20.06.2000г. и приложените документи, обстоятелството, че е получавала пенсията, според съда, не изключва нейната недобросъвестност. Съдът приел, че непредставянето от жалбоподателката на релевантни доказателства представлява премълчаване или затаяване на истина относно релевантните факти. След като М. не установява да е заемала длъжности и изпълнявала функции, обосноваващи категоризирането на положения от нея труд през годините при условията на втора категория труд, даващи й право да се пенсионира при условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 2, ал. 1, б. "б" от ЗП (отм.), то получената на основание издаденото разпореждане от 2000 г. ЛПОСВ, е получена недобросъвестно от нея и подлежи на възстановяване ведно с лихвите. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Действителният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на касатора са определени с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 2593/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение № 11312/20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2283/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение. Повдигнатият правен спор е относно приложението на материалния закон - чл. 114, ал. 1 от КСО, който се свежда до наличието на недобросъвестно поведение на касатора като предпоставка за ангажиране на отговорността му за възстановяване на неправилно получените суми за пенсии заедно с лихвата по чл. 113 от кодекса. Предпоставка за прилагането на нормата на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт (чл. 170 от АПК). В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че касаторът съзнателно се е възползвал от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да му бъде отпусната пенсия в по-висок размер. Самият факт, че в архива на осигурителя няма налични документи за осигурителния стаж, не означава, че такива не са били издадени и представени на пенсионния орган при подаване на заявлението за отпускане на пенсията през 2000 г., или че длъжностно лице не е допуснало грешка. За лицата, придобили право на пенсия с влязъл в сила акт на пенсионен орган, не съществува задължение за съхраняване на документите, въз основа на които вече им е отпусната пенсия. Разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за пенсиите (сега Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) изисква по първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия да се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански номер на заявителя, което да се съхранява в териториалното поделение на НОИ и към него да се приложат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход и останалите представени документи. В случая пенсионното досие не е било съхранено в пълнота в ТП на НОИ- Пловдив, като не са посочени и установени извършени от лицето действия в нарушение или заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен облагодетелстващ резултат. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважават направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина на касатора, още повече да му причинят вреда при положение, че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при получаване на сумите за пенсии. Факт е, че именно пенсионният орган е преценил през 2000 г. положения от М. стаж като такъв от втора категория, а лицето няма специални знания, за да прецени, че пенсията е в по- висок размер и че пенсията е отпусната при отсъствие на материалните предпоставки за това. Установяването на осигурителния стаж и доход е изцяло в компетентността на пенсионния орган, независимо от твърденията на заявителя или предложенията, направени от неговите осигурители. В разпореждане [номер]/2020г. е посочено, че наличния в електронната база стаж от втора категория на М. не е удостоверен при извършената проверка по чл.108, ал.1 КСО, т.к. тя не е представила документи, удостоверяващи този стаж. Същевременно, в приложената по делото административна преписка се съдържа документ от НОИ - Опис на осигурителен стаж на Д. М., в който в табличен вид са посочени от НОИ документите, осигурителя, периода, категория стаж във връзка с подаденото заявление от 18.01.1999г. Относно стажа, посочен като втора категория, срещу документи е отразено «данни от БД»Пенсии», а като тип на периода – «по доклад». За стажа трета категория като документи са посочени 4 броя УП№3, издадени от съответния осигурител. Посочването на «База данни Пенсии» в колоната «Осигурител», означава че данните не са въведени ръчно въз основа на документ, а са взети служебно от електронните регистри на НОИ.»Тип на периода по доклад» в описа на осигурителния стаж означава, че съответният период е отчетен въз основа на подаден доклад(служебна информация). Тези обстоятелства, както и безспорния факт( установен с прието от съда експертно заключение), че М. не е подписала и подала лично заявлението от 18.01.2019г., опровергават твърдението на административния орган, възприет от съда, че тя си е послужила с документи с невярно и недоказано съдържание и че е представила такива с цел да заблуди пенсионните органи. Липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да бъде зачетен признатия от органа осигурителен стаж. В издадените актове не са посочени извършени от М. действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права, освен, че при извършената проверка по чл.108, ал.1 КСО, не е представила документи, удостоверяващи стаж втора категория. В случая неправилни са изводите на ответника, че лицето е следвало да доказва при условията на пълно и главно доказване добросъвестността си. Липсват съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество - настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. С оглед изложеното, не може да се приеме за доказано, че жалбоподателката е съзнавала, че неправомерно е получавала изплащаната й пенсия за процесния период. Недобросъвестността на получилото плащанията лице като основание за издаване на разпореждане по чл. 114, ал. 1 от КСО не е доказана от осигурителния орган. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция Решение № 2153-15-42/08.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01488542/15.12.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в оспорената част, са издадени в нарушение на изискванията за материална законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени горния административен акт като издаден в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 1, във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО. При този изход на спора по същество, касаторът има право на разноски за двете инстанции, които е претендирал при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. По водене на делото пред първата инстанция на касатора е предоставена безплатна правна помощ от адв. Т. Божинов от АК-Пловдив, поради което и на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа се дължи възнаграждение в размер на 500 лв., а пред касационната инстанция за изготвяне на писмен отговор на осн. чл.9, ал.3 от Наредбата му се дължи възнаграждение 375 лв., или общо за двете съдебни инстанции – 875,00 лв. Дължат се на касатора разноските за експертиза -200лв. и държавна такса в касационното производство -30 лв., или общо 230,00 лв. Националният осигурителен институт в качеството му на юридическо лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, като сумата следва да бъде превалутирана при съобразяване с чл. 11, ал. 2, вр. чл. 12 от Закон за въвеждане на еврото в Република България. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,