Определение № 42 от 24.01.2024 г. на ВКС по н. д. № 33/2024 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на постановено определение № 3 от 04.01.2024г. по АНД № 2/2024г. по описа на Районен съд – Тутракан, с което съдебното производство по делото е прекратено и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между Тутраканския и Силистренския районни съдилища. Становището на прокурора е, че компетентен да се произнесе е РС – Силистра. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното: Съдебното производство е образувано по жалба на Ц. П. в качеството му на управител на „Строй А.“ ООД срещу Наказателно постановление № СС-2-ДНСК-243/08.09.2023г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол, с което за нарушение на §3, ал.2, т.4 от ДР на Наредба № 2/2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоражения и строителни обекти, вр. чл.168, ал.6 и на основание чл.237а от Закона за устройство на територията на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. Жалбата е адресирана до Силистренския районен съд, който е прекратил производството пред себе си, тъй като е установил, че документацията по случая се отнася до строеж в гр. Тутракан и се съхранява в Тутракан. Делото е изпратено по подсъдност на РС-Тутракан, който от своя страна е повдигнал препирня за подсъдност. Настоящият съдебен състав, прецени, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районния съд в гр. Силистра. При преценка на местната компетентност следва да се изхожда от мястото на осъществяване на нарушението, така както е посочено в обжалваното наказателно постановление. Самият наказващ орган в обстоятелствената му част /стр.2, абз.5/ е записал констатацията, че нарушението е извършено в гр. Силистра, където е седалището и адресът на управление на дружеството. Същият извод се налага и от характера на нарушението. То се изразява в пропуск в съдържанието на доклад, който санкционираното дружество, в качеството му на лице, упражняващо строителен надзор, изготвя до възложителя след приключване на строително-монтажните работи. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие, а задължението за действие е свързано със съставянето на документ. Както правилно е посочил съдът в Тутракан, при липса на други предписания, документацията, изходяща от юридическите лица обичайно се изготвя по месторегистрацията им. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение