Решение № 276 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6841/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Ковачевци, подадена чрез процесуалния представител адвокат Н. Николов, против решение № 12754/2025 г., постановено по адм. дело № 7722/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което, по жалбата А. Л. С., е отменена негова заповед № РД-184/14.06.2024 г.; Община Ковачевци е осъдена да заплати на А. Л. С. съдебно-деловодни разноски, а на адвокат П. Илчев адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че не е налице фактическият състав на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, защото процесната заповед е издадена при наличието на двете кумулативни изисквания на разпоредбата. Поддържа, че също така неправилно първостепенният съд е аргументирал статута на процесния имот като частна собственост с липсата на проведена и завършена отчуждителна процедура по ЗТСУ /отм./, като имплицитно е приел, че имотът е собственост на наследодателя на жалбоподателката Е. Г. В.. Тези съображения касаторът намира за неоснователни, включително защото не е съобразена трайната съдебна практика, която изключва въпросите на отчуждаването от предмета на делата за законосъобразност на заповедта по чл. 65 ЗОС. Излага подробни съображения за липсата на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с неполучаването на съобщение изх. № УВ - 12/12.04.2024 г. до жалбоподателката за откриване на производството по чл. 65 ЗОС. Претендира отмяна на облажваното решение и решаване на спора по същество, при което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за първата съдебна инстанция. От касационния жалбоподател е подадена молба с искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване със влязъл в сила акт по адм.д. №688/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. Ответникът – А. Л. С., в писмено становище и в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат П. Илчев, оспорва касационната жалба, като счита решението на административния съд за правилно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Ответниците - В. Е. Г. и Л. Г. С., също представлявани от адвокат П. Илчев, вземат становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай се касае за имот, който е публична общинска собственост - улица, съгласно заповед № 431/12.02.1990 г. на председателя на ИК на ОбНС и съобразно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА. Поддържа, че към датата на издаване на оспорената заповед, процесният имот се държи от С. без правно основание и при наличие на предпоставките по чл. 65, ал. 1 ЗОС следва несъмнения извод, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Намира, че като е приел противното, съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София – град е било образувано по жалба на А. Л. С., срещу заповед № РД-184/14.06.2024 г. на кмета на Община Ковачевци. С оспорената заповед, на основание чл. 65, ал.1 ЗОС, е наредено да се изземе от А. Л. С. недвижим имот с площ от 190 кв.м. /оцветени с жълт цвят на приложена скица/, представляващ публична общинска собственост- улица, трасирана по о.т. 347-о.т.352-о.т.351 по ПУП на [населено място], утвърден със заповед № 431/12.02.1990 г., разположена в ПИ с пл.сн. [номер] по кадастралния план на [населено място], находяща се до УПИ VІІІ-631, кв. 44 по плана на [населено място]. С обжалваното решение първостепенният съд е отменил заповедта поради наличието на основанията по чл.146, т. 3 и т. 4 АПК За да постанови този резултат съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счел е, че жалбоподателката не е била уведомена за започналото административно производство, защото съобщение с изх. № УВ-12/12.04.2024 г. не е достигнало до знанието ѝ, като не са били спазени процесуалните правила по чл.18а, ал. 8, ал. 9, ал. 10 АПК. Освен това, според съда не е бил съставен и констативен акт, в който да са обективирани данни от извършена проверка на място и сведения относно лицето, което владее или държи имота, респ. основанието за това, включително е била нарушена и императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 АПК. Административният съд е преценил и че оспорената заповед е материалноправно незаконосъобразен акт, по съображения, че с отреждането на даден имот или на част от него за улица, той не се счита директно за отчужден, нито се придобива от общината, а е необходимо да се проведе и приключи процедурата по обезщетяване на собственика. Посочено е, че заповед № 431/12.02.1990 г. на председателя на ИК на ОбНС- [населено място] не легитимира община Ковачевци като собственик на намиращата се в обхвата на извършеното с нея отреждане част от недвижимия имот. Според съда от ответната страна не са представени писмени доказателства, че бившият собственик Е. Г. В. /наследодател на А. Л. С./ е получил обезщетение за 190 кв.м. от ПИ с пл.сн. [номер], кв.44, находящ се в [населено място], която площ, съобразно одобрения през 1990 г. регулационен план се разполага в улица по о.т.347-о.т.352-о.т.351. Процесуалният представител на ответника, след като твърди, че такова обезщетение е било изплатено е следвало да докаже твое свое твърдение. Предвид липсата на непосредствено отчуждително действие на регулационния план, не може да се приеме, че засегнатата част от ПИ с пл.сн. [номер] е преминала в собственост на община Ковачевци. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че ответникът не е представил доказателства, от които да се установи, че засегнатата от уличната регулация част от 190 кв.м. от ПИ с пл.сн. [номер], кв.44 е завзета до 30.10.1998 г. и е била управлявана като общинска собственост. Цитирана е хипотезата на § 9, ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно която отчуждителните производства, започнали при действието на отменените /ДВ, бр. 124 от 1998 г./ разпоредби на глава пета, раздел I от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл. 102 от ЗС. В случаите, когато недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед - § 9, ал. 2 ПР на ЗУТ. Според съда целта на закона е засягането на правото на собственост, в т.ч. принудителното отчуждаване на имот или част от него, да бъде преустановено в случай на несвоевременно /до 30.10.1998 г./ завземане на имота и нереализиране на мероприятието, за което е бил отреден. Изложеното е мотивирало съда да постанови оспорения правен резултат. Решението е неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Според фактическите установявания по делото, с констативен нотариален акт № 74, том ІV, дело № 1118/1981 г. на районен съдия от Районен съд- гр. Радомир, Е. Г. В. е бил признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1227 кв.м., съставляващо имот с пл.сн. [номер], кв.44 по плана на [населено място], при граници: запад- улица, север- наследници на Д. Я., изток - наследници Т., юг - наследници на С. В.. Със заповед № ІІІ-124/16.03.1981 г. на зам. председател на ИК на ОНС- гр. Перник, имот с пл. сн. [номер] е бил отчужден на основание чл.95 ЗТСУ /отм./ и на Е. Г. В., е определено парично обезщетение. Впоследствие, със заповед № 431/12.02.1990 г. на председателя на ИК на ОНС е одобрен кадастралният, застроителният и регулационен план на [населено място] „[заличен текст]”. Процесната част от имота /190 кв.м./, трасирана по о.т. 347-о.т.352-о.т.351, кв.44 по плана на [населено място], е с предназначение „улица“ и съгласно § 7, ал.1, т. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е публична общинска собственост, за която не се съставя акт за общинска собственост /по аргумент от чл. 56, ал. 2 ЗОС/. След като определеният за изземване имот е публична общинска собственост, но се владее от настоящата ответница А. Л. С. без валидно правно основание, неправилно първоинстанционния съд приел, че са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Съгласно тази разпоредба общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Посочените изисквания на закона в случая са изпълнени, а А. Л. С. е продължила да го владее и след неговото отчуждаване, при това без валидно правно основание. Ето защо за компетентния административен орган - кмета на община Ковачевци, действащ при условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да издаде заповед за изземване на частта от процесния имот. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че в настоящото производство е недопустимо разглеждането на възраженията, касаещи проведените отчуждителни процедури, включително при съобразяване обстоятелството, че отчуждителната заповед е влязла в сила и към настоящия момент не е отменена. На следващо място, не могат да бъдат споделени мотивите на първостепенния съд досежно допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Съдебната практика и теорията са константни, че процесуалните нарушения в административното производство са съществени, само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Дори да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, то правото на защита на лицата е гарантирано чрез предоставената им възможност да оспорят неблагоприятния за тях акт, от която възможност те са се възползвали в случая, като съобразяването с правилото на чл. 26 АПК, не би довело до постановяване на административен акт с различно съдържание. Не са налице основания за спиране на производството по настоящото дело до приключване влязъл в сила акт по адм.д. № 688/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. Предметът на последното е искане за обявяване на нищожност на заповед № III-24 от 16.03.1981 г. на заместник-председателя на ИК на ОНС, с която на основание чл. 63, чл. 67 и др. от ЗТСУ /отм. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./, във вр. с чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ /отм./, във вр. във вр. с чл. 265 и чл. 268 от ППЗТСУ /отм./, в полза на държавата, за изграждане на улица, са отчуждени няколко имота, сред които и имот пл. [номер] по плана на [населено място], окръг Перник, собственост на Е. Г. В., като е определен начин на обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти – „в брой“. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му, но не и след това. Изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 АПК, в случая е неприложимо. Това е така, тъй като нови факти от значение за делото са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Инициирането на съдебно производство с посочения предмет и след издаване на оспорената в настоящото производство заповед не съставлява правопогасяващ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право. Правно значение имат само нови факти, които могат да променят съществувалото към момента на издаване на оспорената заповед. Такива в случая не са налице. С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в цитираната норма и издадената в този смисъл заповед е законосъобразно постановена. Изложените в обратния смисъл мотиви в обжалваното решение са необосновани и в нарушение на материалния закон. Като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 65, ал. 1 от ЗОС, обжалваното решение следва да бъде отменено. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на А. Л. С. срещу заповед № РД-184/14.06.2024 г. на кмета на Община Ковачевци следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора и своевременно предявеното от касатора искане за присъждане на разноски за първата съдебна инстанция /така според изричното изявление на адвокат Николов в проведеното на 09.12.2025 г. съдебно заседание/, ответницата А. Л. С., която е станала причина за оспорването и за реализиране на разноски, следва да бъде осъдена да ги заплати. Същите, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за договарянето и заплащането им, възлизат на 1000 лева адвокатски хонорар за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение