Определение № 153 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1768/2021 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК Образувано е по молба на И. Н. М. за отмяна на решение № 288 от 12.07.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 243 по описа за 2018 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, I граждански състав, с което е отменено решение № 150 от 1.2.2018 г. по гр. д. № 5405 по описа за 2017 г. на Плевенския районен съд и е постановено друго за признаване за установено, че И. Н. М. дължи на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД 2 207,53 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена електроенергия за периода от 1.10.2015 г. до 30.04.2017 г., както и 157, 96 лв. лихва върху главницата за периода от 2.12.2015 г до 9.06.2017 г. Молителката твърди, че от две цитирани от нея влезли в сила решения на Пловдивския районен съд се установяват настъпили нови обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на спора. В тези решения, отнасящи се до същата абонатна станция, е било прието, че е нарушена Методиката за изчисление по Наредбата за топлоснабдяването, поради което счита, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд. Ответникът по молбата „Топлофикация Плевен“ АД счита, че молбата е недопустима, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на молбата приема следното: Молбата е подадена в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 от ГПК, поради което трябва да бъде допусната до разглеждане в открито заседание. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение