Определение № 11921 от 06.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9413/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „АРИАДНА“ 93 ЕООД, представлявано от М. Лазарова срещу Определение №995/31.07.2024г. постановено по адм. дело №800/2024г. по описа на Административен съд – София област. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че искането на оспорващия и до съда е било за прогласяване на нищожността на Ревизионен акт №Р-22221023001886-091-001/08.01.2024., потвърден с Решение №497/15.04.2024г. на Директора на „ОДОП“ – София, но в жалбата е допусната грешка. Според жалбоподателя, първоинстанционният съд е следвало да му даде възможност на поправи жалбата си и като не е сторил това е преградил правото му на защита. Ответникът – Директора на „ОДОП“ – София не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна. С РА № Р-22221023001886-091-001/ 08. 01. 2024 г. на „АРИАДНА“ 93 ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 681 536, 30 лева. Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна политика“ – София при ЦУ на НАП, който с Решение № 497/ 15. 04. 2024 г. е оставил без уважение жалбата в частта, с която е направено искане за прогласяване на нищожност на ревизионния акт, а по отношение на искането за отмяната му жалбата е оставена без разглеждане като подадена след изтичане на 14-дневния срок по чл. 152, ал. 1 от ДОПК. В подадената пред административния съд жалба е посочено, че се обжалва Ревизионен акт № Р-22221023001886-091-001/ 08. 01. 2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 497/ 15. 04. 2024 г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна политика“ – София при ЦУ на НАП и е отправено искане за неговата отмяна. С оглед съдържанието на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че доколкото с решението на горестоящия административен орган е оставена без уважение жалбата на „Ариадна 93“ ЕООД единствено в частта, с която се иска прогласяване на нищожност на ревизионния акт, а с подадената пред съда жалба оспорващото дружество излага подробни доводи за неговата незаконосъобразност, то жалбата срещу ревизионния акт се явява просрочена. Определението е неправилно. От доказателствата по делото е видно, че ревизионният акт е обжалван по административен ред, включително и с искане за прогласяване на неговата нищожност, обективирано в подадената пред директора на Дирекция „ОДОП“ – София жалба. Именно поради изрично отправеното искане, при обжалване на процесния ревизионен акт, директорът на Дирекция „ОДОП“ – София се е произнесъл по искането за прогласяване нищожността на акта, като е оставил жалбата в тази й част без уважение, а по искането за отмяна на ревизионния акт жалбата е оставена без разглеждане. В подадената пред съда жалба е посочено, че се обжалва Ревизионен акт № Р-22221023001886-091-001/ 08. 01. 2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 497/ 15. 04. 2024 г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна политика“ – София при ЦУ на НАП. С жалбата не е оспорено решението в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане като просрочена. Принципно правилно е посоченото от първоинстанционния съд в определението, че съдът разполага с правомощие да прогласи нищожността на акта при заявено искане за това. Съдът, обаче, не е съобразил обстоятелството, че в подадената по административен ред жалба такова искане е направено изрично и по него е налице произнасяне на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна политика“ – София при ЦУ на НАП. При така установеното, Административен съд – София област е следвало да даде указания на жалбоподателя да уточни предмета на жалбата и отправеното пред съда искане. Неяснотата на подадената жалба не обосновава правна възможност за нейното оставяне без разглеждане, а е основание за оставянето й без движение, с даване на конкретни указания на жалбоподателя. Като не е изпълнил това свое задължение, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на постановеното определение и връщане на делото за продължаване на производството, при съобразяване с дадените указания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение