Определение № 7846 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. В. от гр. София срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г. от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение по адм. д. №6172/2024 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. С. В. от гр. София срещу решение от 11.05.1992 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС) за освобождаването му от длъжността „следовател“ и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател – В. С. В., счита обжалваното определение за неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Излага фактите по делото и твърди нищожност на оспорваното решение на ВСС. Счита, че е налице отказ от правосъдие и намира, че ВСС следва да се произнесе по въпроса дали внесената с предложението на директора на Националната следствена служба (НСлС) кадрова справка е документ с невярно съдържание. Моли съда да отмени обжалваното определение и да реши спора по същество. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Прокуратурата на Република България изразява становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на частната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – директорът на Националната следствена служба не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Видно от протокола от проведеното на 26.03.2025 г. съдебно заседание по адм.д. №6172/2024 г. на ВАС, жалбоподателят В. е напуснал съдебното заседание преди произнасяне на последния диспозитив за обжалване на съдебното определение, поради което е разпоредено определението да му се съобщи с нарочно известие. От приложеното по делото съобщение се установява, че на жалбоподателя е било съобщено за постановяване на оспорваното определение на 18.04.2025 г. Частната жалба е подадена на 24.04.2025 г., в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което възраженията на Прокуратурата на Република България за недопустимост на подадената частна жалба, като просрочена, са неоснователни. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че разглеждането на жалбата е процесуално недопустимо на основание чл. 159, т. 6 АПК. За да стигне до този извод, съдът приема, че спорът за законосъобразност на оспорения в производството акт – решение от 11.05.1992 г. на ВСС е разрешен с влязъл в сила съдебен акт – Решение №9647 от 04.11.2005 г. по адм.д. №6564/2005 г. на ВАС, петчленен състав. По отношение на заявеното оспорване на неиндивидуализирана от жалбоподателя кадрова справка, съдът сочи, че предмет на оспорване по административни дела не могат да бъдат писмени документи, кадрови справки или други подобни. Определението е правилно. Основанията за допустимост на производството по оспорване са посочени в разпоредбата на чл. 159 АПК, като преценката за допустимост се осъществява от решаващия съд до постановяване на съдебното решение. В съответствие с чл. 159, т. 6 АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. От доказателствата по делото е видно, че въпросът за законосъобразността на решение от 11.05.1992 г. на ВСС е бил решен от съда. С Решение №9647 от 04.11.2005 г. по адм.д. №6564/2005 г. на ВАС, петчленен състав, е оставена без разглеждане жалбата на В. С. В. в частта й, с която се иска отмяна на решението от 11.05.1992 г. на Висшия съдебен съвет за освобождаването му от длъжността следовател, като просрочена и е отхвърлена жалбата в останалата част, с която се иска обявяване на нищожността на решението. В мотивите на съдебното решение изрично е изследван въпросът за нищожността на оспорваното решение. С оглед на това и в съответствие с чл. 177, ал. 3 АПК, образуваното съдебно производство по отношение на В. се явява поредно оспорване на административен акт, по който съдът вече се е произнесъл. Наличието на влязло в сила съдебно решение по оспорването е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на жалбата на В.. В тази връзка се явява неоснователно и твърдението му за отказ от правосъдие. С оглед исканията на жалбоподателя във връзка с неиндивидуализирана кадрова справка и с оглед разпоредбата на чл. 128 АПК, следва да се има предвид, че предмет на оспорване по административни дела не могат да бъдат писмени документи, както правилно е приел и тричленният състав на ВАС. Неистинността на документ може да се установи чрез иск по реда на чл. 124, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс, като този спор не е подведомствен на административните съдилища. С оглед на изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане от ответниците – Прокурорската колегия на ВСС и Прокуратурата на Република България и на основание чл. 143 АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на всеки един от посочените ответници по 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия