Определение № 222 от 08.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 998/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. Н., [населено място] срещу определение № 806/23.12.14г., постановено по ч.т.д.№ 3008/14г. от ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против определение № 1505/20.06.14г. по ч.гр.д.№ 1126/14г. на Софийския апелативен съд в частта за оставяне без разглеждане на частната жалба срещу решение № 355/28.01.14г. по т.д.№ 2/14г. на Благоевградския окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че се обжалва определение на Софийския апелативен съд за оставяне без разглеждане на частна жалба против решение за отмяна по реда на чл.25 ЗТР на отказ на длъжностното лице при Агенцията по вписванията да впише заявени обстоятелства. Изложени са съображения, че тъй като касационен контрол не е предвиден за решението на апелативния съд по чл.25 ЗТР, то не подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.4 ГПК и определението на този съд по подадената частна жалба. Определението е правилно. Налице е хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като решението на апелативния съд, постановено по отказ за вписване на обстоятелства в Търговския регистър, не подлежи на обжалване пред ВКС съгласно разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗТР. В случая съставът на апелативния съд е оставил без разглеждане частна жалба против решение на окръжен съд по чл.25 ЗТР, но същото е постановено от апелативния съд в качеството му на въззивна инстанция, произнасяйки се по подадената частна въззивна жалба и то след като е обезсилено обжалваното първоинстанционно определение. В този смисъл подадената жалба по ч.т.д.№ 3008/14г. на ВКС има характер на частна касационна жалба и би подлежала на разглеждане от ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК, но само ако не попада в ограничението по чл.274, ал.4 ГПК, което в случая е налице. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд