Определение № 88 от 06.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1019/2013 г.

Производството пред ВКС е образувано по искане на Председателя на Софийския районен съд за възлагане разглеждането на нчхд № 7789/2013 год. по описа на същия съд на друг, еднакъв по степен съд, по основанието на чл. 43, т. 1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането е основателно и делото следва да се разгледа от другя еднакъв по степен. Върховният касационен съд, III-то н. о., за да се произнесе, съобрази следното: По тъжба на Д. И. П. против Б. А. В. и Е. В. В. за извършено на 04.03.2013год. в [населено място] престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2, във вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК в РС-София е образувано нчхд № 7789/2013год. С разпореждане от 07.05.2013год. по образуваното нчхд № 7789/2013год. в РС-София определеният съдия-докладчик е прекратил производството като е изпратил делото на ВКС на Република България, с оглед правомощията му по чл. 43, т. 1 НПК да определи друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото като приема, че свидетелите искани в тъжбата, живеят в района на друг районен съд и призоваването им би създало затруднения, както и ненужно отлагане и оскъпяване на делото. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от Софийския районен съд. Няма съмнение, че съгласно чл. 36, ал. 1 от НК деянието и вредоносните му последици са настъпили на територията на Софийския районен съд, като липсват основанията по чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на подсъдността. За да са налице предпоставките за промяна на местната подсъдност изискването съгласно закона е много обвиняеми и свидетели да живеят в района на друг съд. От съдържанието на тъжбата е видно, че с нея се правят доказателствени искания за допускане на двама свидетели при довеждане, от което не може да се прави извод, че те живеят в населено място вън от района на територията обслужвана от РС-София и което да изпълва съдържанието на чл. 43, т. 1, пр. 2 от НПК. Обстоятелството, че тъжителят е с призната втора група инвалидност пожизнено, също не определя промяна на местната подсъдност, тъй като видно от обсъжданото от съда експертно решение, заболяването му/тежък травматичен плексит на дясната ръка/ не е от естество да ограничи възможността му за придвижване без придружител, поради което позоваването на това от съдията-докладчик в искането си за промяна на местната подсъдност е неоснователно и поради следва да се остави без уважение. По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 43, т. 1 от НПК, ВКС на Република България, III н. о.