Решение № 431 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2009 г.

Решение № 431 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Р. Р. от с. Л., чрез процесуалния си представител-адвокат Пампоров против въззивно решение № 117 от 12.05.2009 г. по в. гр. д. № 151 по описа за 2009 г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 8 от 10.02.2009 г. по гр. д. № 241/2008 г. на Районен съд Девин и вместо това е постановил друго, с което са отхвърлени предявените от А. Р. Р. против Основно училище "Х. Ботев" с. Лесково искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконосъобразно уволнението й, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 4 от 30.09.2008 г., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност: "учител I-IV клас" и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2 912 лв. и по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 416 лв. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски. С определение № 1* от 7.10.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос - дали с оглед разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ- изискуемото се съгласно чл. 10, т. 5 от Колективния трудов договор - "предварително становище" на синдикалната организация - следва да се разбира като "предварително съгласие". В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват и не вземат становище. Изразеното - в представения отговор на подадената касационна жалба становище на ответната страна е, че жалбата е неоснователна и обжалвания въззивен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че за изпълнение на изискването на нормата на чл. 10.5 от КТД е достатъчно да бъде поискано становище от синдикалната организация, като е прано ирелевантно дали то ще е положително или отрицателно. Даденото в случая отрицателно становище е преценил като незадължително и необвързващо за работодателя. Считайки, че е налице реално съкращаване на щата и са налице предпоставките по КТ за законосъобразност на уволнението е направил извод за неоснователност на предявените искове. По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд. Многократно в решенията си-по идентични казуси ВКС е приемал/и това е становището, което състава споделя/, че независимо, че в Колективния трудов договор е употребен израза "предварително становище" на синдикалния орган, по същество се касае за изискване на предварително съгласие, като липсата му-е самостоятелно основание за незаконност на уволнението. Противното би обезсмислило нормата на чл. 10.5 от КТД за системата на народната просвета, изискваща предварително становище на синдикалната организация при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ с работници и служители, членове на синдикатите. Касае се за норма от КТД, която се основава на изрична разпоредба на закона /чл. 333, ал. 4 от КТ/, установяваща императивното изискване за предварителното съгласие на съответния синдикален орган, за да може работодателят да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата. Предмет на уредба в колективния трудов договор са само онези трудовоправни или социално правни въпроси, които не са уредени с повелителни разпоредби от закона. В случая императивно е уреден вида на предварителното становище -съгласие, а с КТД е дадена възможност за разширяване на приложното поле на предварителната закрила на работниците и служителите до всички членове на синдикалната организация. Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен, постановен в нарушение на нормата на чл. 333, ал. 4 от КТ. Същият следва да бъде отменен, а спорът разгледан - на основание чл. 293, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ГПК по същество. Безспорно установено е по делото, че ищцата /сега касатор/ е чл. на синдикалната организация СБУ към КНСБ в ОУ "Х. Ботев". Работодателят е поискал становище от синдикалното ръководство с писмо № 165 от 26.09.2008 г., на което е получил отговор-Протокол № 1 от 29.09.2008 г., с който е изразено несъгласие за съкращаване на една от трите щатни бройки на длъжността "учител I -IV" клас. Следователно- към момента на постановяване на процесната заповед № 4 от 30.09.2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на А. Р. Р. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и към момента на връчването й- е липсвало съгласие от страна на синдикалния орган в училището. Заповедта за уволнение е незаконосъобразна, защото е издадена в нарушение на законоустановената закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ. На това основание тя следва да бъде отменена- без да се разглежда трудовия спор по същество и без да се обсъждат останалите наведени доводи. Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя - в случая основателността и на втория предявен иск - по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Основателен е и иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за срок от шест месеца /1.10.2008 г. - 31.03.2008 г./, през които ищцата е останала без работа, поради уволнението. Оставането без работа на ищцата за претендирания период не е било спорно по делото /липсва възражение в този смисъл/. Отделно - е прието като доказателство - писмо от Бюрото по труда, от което е видно, че ищцата е била регистрирана като лице, търсещо работа на 13.10.2008 г. Дължимата сума, който следва да бъде присъдена в случая е в размер на 3 016.44 лв. /6 х 502.74 лв./, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2008 г. /датата на предявяване на исковата молба/. С оглед приетото по-горе - неоснователен се явява иска по чл. 220 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Пред вид решението на съда за признаване на уволнението за незаконно- основанието за изплащане на подобно обезщетение е отпаднало и е ирелевантен спора за размера му /дали да е едно брутно трудово възнаграждение или двойния му размер, съгласно чл. 20 от КТД/. С оглед изхода от спора, пред вид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК-в полза на касаторката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат общо на 690 лв. /от които - за адвокатско възнаграждение: 200 лв. за първата, 150 лв. - за въззивната и 300 лв. - за касационната инстанция и за вещо лице - 40 лв./ На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - в тежест на ответната следва да бъде възложена и следващата се държавна такса от 200 лв./ С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение