Определение № 90 от 07.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 700/2019 г.

Производството е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК. С определение № 66 от 28.06.2019 г. по н.о.х.д. № 141/2019 г., председателят на РС–гр. Котел прекратил производството по делото и изпратил същото на ВКС по компетентност, с оглед на приложението на чл. 43, т. 3 от НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е заявил становище за основателност на искането за промяна на подсъдността. Като съобрази горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение установи: Производството по н.о.х.д. № 141/2019 г. по описа на РС–гр. Котел е образувано след като присъда № 26 от 15.11.2018 г. по н.о.х.д. № 129/2018 г. по описа на същия съд е била отменена от ОС–гр. Сливен, като въззивна инстанция. При връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, съдията-докладчик по н.о.х.д. № 129/2018 г. е бил изключен автоматично от разпределението на делото на основание чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „а)“ от НПК, а избраният за съдия-докладчик по н.о.х.д. № 141/2019 г. и председател на районния съд се е отвел на основание чл. 29, ал. 1, т. 7 от НПК, поради познанство с наблюдаващия прокурор по ДП № 158/2016 г. на РУП–Котел. Посочените от обстоятелства не подлежат на инстанционен контрол и последваща проверка. ВКС намира искането за основателно, тъй като са налице условията на чл. 43, т. 3 от НПК за определянето на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото по същество. След като местно компетентният съд не може да образува състав за разглеждането му, делото следва да бъде пренесено за разглеждане от друг, равен по степен съд, а именно в РС–гр. Сливен, който е най-близко разположен териториално, отчитайки разстоянието между двете населени места и съществуващите транспортни връзки, предвид осигуряването на занижени финансови разходи и обезпеченост за нормалното движение на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение