Определение № 147 от 11.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2534/2011 г.

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане с разпореждане № 1787/27.09.2011 г., на Председателя на Районен съд гр. Ловеч, за промяна в подсъдността, основано на чл. 4 3, т. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно, поради което следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Посоченото от Район ния т съд гр. Ловеч правно основание за промяна в подсъдността, е чл. 4 3, т. 3 НПК, т.е. когато “съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав”. Видно от материалите по делото, този съд не може да образува състав, за разглеждане на н ах д № 1271 /20 11 г., поради направени основателни самоотводи на всички работещи съдии, на основание чл. 29, ал. 2 НПК. И скането се явява основателно, тъй като са налице условията на чл. 4 3, т. 3 НПК. Делото с оглед и на обстоятелството, че жалбоподателя е кмет на гр. Ловеч, следва да бъде изпратено по подсъдност, за разглеждане в друг съдебен район, от еднакъв по степен съд - Район ен съд гр. Плевен. Водим от изложеното и на основание чл. 4 3, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение