Определение № 1148 от 01.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 293/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 09.11.2011 г. по гр.д. № 2503/2011, с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1598/2010, с което е уважен предявеният иск за признаване незаконността на наложено на дисциплинарно наказание. Недоволен от решението е касаторът [фирма], поделение П., представляван от адв. Й. Б. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за тежестта на работодателя да докаже връзката между задълженията на наказания и друг работник. Ответникът по жалбата К. В. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предмета на делото пред въззивната инстанция е неоценяем, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е наказан дисциплинарно поради подаването на сигнал за тръгване на влака, без да изчака подаването на сигнал за готовност от влаковия кондуктор. По делото е установено, че влаковият кондуктор не е подал сигнал за готовност, но не е установено, каква е връзката между задълженията на двамата работници. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като съдът е съобразил установената съдебна практика, че в тежест на работодателя е да докаже извършеното нарушение на трудовата дисциплина – в случая забраната или невъзможността началникът на влака да установи обстоятелствата за които е длъжен да следи, но не е проследил влаковият кондуктор. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение