Определение № 42 от 18.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1069/2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма], с М., област Я. срещу решение № 111 от 22.06.2012 г. по в. гр. д. № 180/2012 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 212/2012г. на Елховски районен съд. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Х. Х. Н. от [населено място], област Я. срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в размер на сумата 23 078.03 лв., произтичащо от договор за наем на земеделски земи от 13.05.2009 г., обезпечен със запис на заповед от 01.10.2009 г. След образуване на касационното производство, в срока за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК, с молба вх. № 1582 от 15.02.2013г., подписана от управителя на [фирма], чийто подпис е заверен нотариално на 12.02.2013 г. от нотариус С. Х., рег. № 615, дружеството-касатор е заявило, че оттегля подадената срещу въззивното решение касационна жалба и моли за прекратяване на производството по делото. Към молбата е представено споразумение между страните от 12.02.2013 г. за уреждане на спора. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата на касатора, намира, че са налице предпоставките за прекратяване на производството по т. д. № 1069 по описа за 2012 година. С депозираната в срока за произнасяне молба касаторът, чрез надлежен свой представител, е направил волеизявление, с което е десезирал Върховен касационен съд. Това води до погасяване правото и задължението на касационната инстанция да се произнесе по допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение