Определение № 8913 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1763/2025 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С молба от М. М. К., подадена чрез адв. Б. Милев, е поискано допълване на решение № 7178/26.06.2025 г. по адм. д.№ 1763/2025 г. по описа на ВАС, пето отделение, в частта за разноските. Молителят твърди, че в представеният договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно от 23.05.2025 г. са налице доказателства относно заплатения адвокатски хонорар за касационната инстанция. Ответникът Министъра на земеделието и храните в писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на искането. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема за установено следното: С решение № 7178/26.06.2025 г. по настоящото дело по описа на ВАС, Пето отделение, е оставено в сила решение № 1483/14.11.2024 г. по адм. д.№ 147/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С молба от 03.06.2025 г., преди откритото съдебно заседание на 4.06.2025 г., процесуалния представител на ответника по касация е поискал присъждане на разноски за касационната инстанция - адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Като доказателства е представил пълномощно от 23.05.2025 г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата /л. 57/, в който е посочен уговорен размер на адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лв. и е отразено плащане – „в брой“. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по дела по Закона за подпомагане на земеделските производители за дела без материален интерес възнаграждението за една съдебна инстанция е 800 лв. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата посочва, че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Предвид чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая уговореният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото, като съдът не взема предвид минималния размер в закона относно размера на адвокатското възнаграждение, предвид решение на СЕС по дело С-438/22. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, присъждат се разноски, когато е доказано извършването им в производството. По делото са представени договори за правна защита и съдействие за касационната инстанция с отразено плащане в брой. По изложените съображения и с оглед изхода на спора, съдът намира, че са налице основанията за присъждане на поисканите разноски, като бъде осъдено Министерство на земеделието и храните, да заплати 1000 (хиляда) лева, направени от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Върховният административен съд,