Определение № 120 от 21.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1283/2016 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т.3 от НПК за промяна на местната подсъдност на н.о.х.д. № 386/2016 год. по описа на Районен съд – град Провадия. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира, че са налице условията на чл.43, т.3 от НПК за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията на чл.43, т.3 от НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Делото първоначално е било образувано като н.о.х.д. № 5602/2016 г. пред Районен съд-гр. Бургас, по внесен обвинителен акт срещу С. М. М. за извършено от него престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, но с разпореждане на съдията-докладчик от 11.10.2016 г., който е приел, че същото не му е подсъдно, защото престъплението е извършено в друг съдебен район, съдебното производство е било прекратено и делото е било изпратено по подсъдност на Районен съд-гр. Провадия. След изпращането му на този съд, което е съобразено с правилата на местната подсъдност, пред Районен съд-Провадия е било образувано н.о.х.д. № 386/2016 г., по описа на същия съд. Видно от материалите по делото след образуването на съдебното производство пред Районен съд – гр. Провадия делото е било разпределено на съдия К. С., която се е отвела от разглеждането му с определение № 1332, постановено на 18.10.2016 г., поради наличие на предпоставките по чл.29, ал.2 от НПК. След отвода на съдия С. делото е било разпределено с протокол за избор на съдия-докладчик от 21.10.2016 г. на съдия Д. М., който с определение № 1378 от 26.10.2016 г. се е отвел от разглеждането му, обосновавайки се с наличието на предпоставките по чл. 29, ал. 1, б.”б” от НПК / одобрено споразумение по същото дело по отношение на обвиняеми по същото дело И. К. и Ф. Ф. /. След отвода на съдия М. делото е било разпределено с протокол за избор на съдия-докладчик от 27.10.2016 г. на съдия Е. С., която с определение № 1462 от 11.11.2016 г. се е отвела от разглеждането му, като е приела, че спрямо нея са налице предпоставките по чл. 29, ал. 2 от НПК / съгласно Протокол от проведено общо събрание на съдиите от РС –Провадия и Заповед № 22/01.03.2016 г. на и.ф. адм. ръководител е включена за разпределение в групите само по граждански дела /. След отводите на съдиите С., М. и С., с разпореждане на съдия М., и.ф. административен ръководител, Председател на РС – гр. Провадия, по съображения, че съдът не може да образува състав, за да разгледа делото, тъй като всички съдии, които работят в него са се отвели от разглеждането му, съдебното производство по н.о.х.д. № 386/2016 год., по описа на Районен съд – гр. Провадия е прекратено и делото е изпратено на ВКС на РБ за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Настоящият касационен състав като отчете, че поради направените отводи не е налице възможност съдът, на който делото е било изпратено по реда на чл. 43, т. 3 от НПК да образува законен състав съобразно чл. 28, ал. 1 от НПК и като съобрази, че не разполага с правомощия да контролира обосноваността на тези отводи, намира, че следва да определи друг равен по степен съд, а именно: Районен съд-гр. Добрич. При определянето му за компетентен съд ВКС взе предвид изложените в мотивите към отвода на съдия С. данни за направен отвод на прокурорите от района на АП Варна по същото дело, поради което с оглед избягване на всякакво съмнение за предубеденост при разглеждане на делото счете, че същото следва да се изпрати по подсъдност на друг равен по степен съд, който е извън съдебния район на Окръжен съд-гр. Варна, независимо, че подсъдимият и по-голямата част от свидетелите имат местоживеене на територията на област Варна. Така мотивиран и на основание чл.43, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение