Определение № 50003 от 06.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2424/2021 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. П. К., адвокат, пълномощник на Г. Е. И. и В. С. И., ответници по касационната жалба на „Дженерали застраховане“ АД, искат изменение на определението, постановено по делото, с което не е допуснато до касационно обжалване, обжалваното от „Дженерали застраховане“ АД въззивно съдебно решение. Излага съображения за незаконосъобразност на извода на съда относно недължимостта на възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв. Сочи, че касационните жалбоподатели реално не били получили сумите, които са им били присъдени. Освен това, присъденото обезщетение, за имуществени и неимуществени вреди, не било източник на доходи, който може да бъде взет предвид като фактор, обуславящ възможността на страната да заплати дължимите такси и разноски по делото. Ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва искането. Счита, че същото е неоснователно. Съдът правилно бил приложил закона и определението не страдало от сочените в молбата пороци. Липсвало основание ЧСИ да върне вече събрани суми. Присъдените суми били събрани. Оспорва становището на молителя, че присъдените обезщетения не могат да бъдат съобразени с оглед материалното състояние на Г. И. и В. И.. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения в чл. 248 от ГПК 1 седмичен срок. На 10.11.2022 г., след като определението, постановено на основание чл. 288 от ГПК, е постановено на 08.11.2022 г. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Изменение на определението, в частта за разноските, е допустимо само при предвидените в чл. 248 от ГПК предпоставки. Изменението може да се извърши само, ако са налице пропуски или грешки и не е съответно на изхода по спора с оглед правилото на чл. 78 от ГПК. В постановеното определение по реда на чл. 288 от ГПК, е преценено, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв, на представляващата ответниците, адв. К., да се присъди възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство. Няма данни, които да не са били съобразени от съда, при произнасянето и възприетия извод, за неоснователност на искането за присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Взет е предвид предмета на делото и характера на присъдените суми. Следва да се има предвид, че е съобразено наличието на вземане, а не реалното изплащане на същото, в каквито смисъл са изложените от адвокат К. съображения. Сочените в разглежданата молба основания, не могат да се приемат за такива, обуславящи извод за наличие на грешка или пропуск при постановяване на определението, на основание чл. 288 от ГПК. Искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд на Р България