Определение № 60479 от 20.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2563/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. В. Д. срещу определение №447 от 12.07.2021г., постановено по в.т.д.№285/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е оставена без разглеждане молбата с вх.№10401/16.06.2021г. на С. Д., с която на основание чл.248, ал.1 ГПК е поискано допълване на определение №244/20.04.2021г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е прието, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е просрочена, е неправилно и следва да бъде отменено. Излагат се доводи, че определението №244/20.04.2021г. по в.т.д.№285/2021г. на САС, е окончателен акт, което е обусловило възможността за страната да иска неговото допълване в частта за разноските в едномесечен срок, съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 предл.2 ГПК, а не в едноседмичен срок, както е приел апелативният състав. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на частната жалба от Агенция по вписванията. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С определението №244/20.04.2021г., постановено по в.т.д.№285/2021г. на САС е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Агенция по вписванията срещу решение №2/18.01.2021г. по т.д.№2/2021г. на Пернишки окръжен съд и е прекратено производството по делото. С обжалваното определение №447 от 12.07.2021г. постановено по същото дело, въззивният състав е оставил без разглеждане като просрочена молбата на С. В. Д. с вх.№10401/16.06.2021г., с която на основание чл.248, ал.1 ГПК е поискано допълване на определението от 20.04.2021г. в частта за разноските. Апелативният състав е приел, че молбата за допълване на определението в частта за разноските е недопустима, тъй като е подадена извън едноседмичния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Посочил е, че определението №244/20.04.2021г., чието допълване е поискано, е съобщено на молителя С. Д. на 11.05.2021г. (т.е. едноседмичният срок е изтекъл на 18.05.2021г.), а молбата по чл.248, ал.1 ГПК е депозирана в съда на 16.06.2021г. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалването на съдебния акт, а ако е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да го допълни или измени в частта му за разноските. В случая, предмет на молбата на С. Д. по чл.248, ал.1 ГПК е определението на апелативният съд №244/20.04.2021г. по в.т.д.№285/2021г. на САС, което подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1 т.1 ГПК в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Неправилно в частната жалба се поддържа, че определението на САС не подлежи на обжалване като се излагат доводи за необжалваемост от страна на Агенция по вписванията на решението на окръжния съд по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Обстоятелството, че жалбата на Агенцията срещу решението по т.д.№2/2021г. на Пернишки окръжен съд е недопустима, е неотносимо към обжалваемостта на определението на въззивния съд, с което жалбата на Агенцията по вписванията е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Както бе посочено по-горе, обжалваемостта на определението на САС от 20.04.2021г. в едноседмичен срок от съобщаването му, произтича от разпоредбата на чл.274, ал.1 т.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение