Определение № 61 от 05.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 709/2012 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 141/08.01.2013 г. от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник адвокат В. Д. с искане за изменение на решение № 158/28.12.2012 г. по т. д. № 709/2012 г. по описа на ВКС, I т. о. в частта за разноските, с присъждане на направените от молителя разноски в размер на 3 000 лева /три хиляди лева/, съставляващи адвокатско възнаграждение, които не са били съобразени от съда. Ответникът [фирма] в писмено становище поддържа неоснователност на молбата, поради недоказаност на реално направени разноски за адвокатско възнаграждение и за приложимост на процесуалната норма, регламентираща присъждане на разноски за един адвокат. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима. В исковата си молба [фирма] е поискал присъждане на разноските по делото, но в постановеното по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА решение № 158/28.12.2012 г. по т. д. № 709/2012 г. на ВКС, ТК, с което исковата молба за отмяна на арбитражно решение е уважена, са присъдени разноски в размер на 17157,10 лв., съставляващи държавна такса за производството, като липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на молителя. Последният е заявил своевременно искането си, представил е доказателства за направени такива разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 3 000 лева /три хиляди лева/ на основание договор за правна защита и съдействие от 21.03.2012 г. с адвокат В. Д. и адвокат Р. К. за процесуално представителство пред ВКС, което се удостоверява от самия договор за правна защита и съдействие - л. 42 от т. д. № 709/2012 г. по описа на ВКС, I т. о. От съдържанието на приложения договор се установява, че страна по поръчката, т. е. изпълнител са две лица, като е предвидено възнаграждение на изпълнителя, съгласно чл. 2, ал. 1 от договора в размер на 3000 лв., и е посочено, че същото се заплаща към момента на сключването му. Молбата е основателна. Направените разноски са надлежно документирани, поискано е тяхното присъждане своевременно, видно от книжата по делото, и след като настоящият състав на ВКС не се е произнесъл по така направеното искане със съдебния акт по чл. 47, т. 3 ЗМТА, ще следва молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение