Решение № 5242 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция - МВР, чрез процесуален представител юрк. Петров срещу решение № 7798 от 21.10.2025г. по адм. дело № 1438/2025г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена Заповед № 3286з-3091 от 30.07.2025г. на ВПД Директор на ГД “Национална полиция“ за постановен отказ за снемане на полицейска регистрация № 15551/23.12.2004г. извършена в РУ Хасково по сл. д. № 872/2004г по описа на СОС при ОП Хасково на Д. Г. А.. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Изложените съображения по същество се свеждат до това, че полицейската регистрация е необходима за предотвратяване и разкриване на престъпления, защита на националните интереси и опазване на обществения ред. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответника по касация – Д. Г. А., чрез адв. Челебиев оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендират се разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е установил, че на Д. Г. А. е била извършена в РУ Хасково полицейска регистрация с № 15551/23.12.2004г, във връзка със сл. дело № 79/2005г. по описа на НСлС, прокурорска преписка № 2671/2004г. по описа на Окръжна прокуратура Хасково. Установено е по делото, че с присъда № 46/02.03.2010г. по НОХД № 206/2007г. по описа на ОС Хасково, влязла в законна сила на 14.07.2011г., А. е осъдена с наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години и „глоба“ в размер на 2500лв. С молба вх. № 272000-8643 от 30.04.2025г. Д. Г. А., чрез пълномощник, е поискала да бъде заличена извършената полицейска регистрация. По повод така постъпилата молба след извършване на съответна проверка и изискване на информация от: ОСлО, гр.Хасково, Председателя на Окръжен съд Хасково и ОП Хасково, е била изготвена докладна записка с рег. № 272р-15532 от 19.06.2025г. от инспектор в група „ОА“ към ОКП-ОД МВР-Хасково, в която бил обективиран резултата от проверката. От Директорът на ОДМВР-Хасково е изпратено предложение с рег. № 272р-15601 от 20.06.2025г. на Директора на ГД“НП“ да бъде издадена писмена заповед за отказ от снемане на полицейската регистрация на Д. Г. А. с № 15551/23.12.2004г. извършена в РУ Хасково по сл. д. № 872/2004г по описа на СОС при ОП Хасково по чл. 257 НК. С оспорената пред АС - Хасково заповед № 3286з-3091 от 30.07.2025г. на Директора на ГД“НП“ е отказано снемането на осъществената спрямо Д. Г. А. полицейска регистрация с № 15551 от 23.12.2004г. по описа на ОД МВР Хасково. За да отмени оспорения административен акт, АС Хасково е приел, че в нарушение на процесуалните правила административният орган не е събрал всички относими доказателства въз основа на които да обоснове извода, че полицейската регистрация на Д. Г. А. е необходима и осъществява целите за която е направена. АС Хасково е обсъдил приетите по делото доказателства и е установил, че в хода на административното производство и пред съда, ответният орган не е изложил аргументи, от които съдът да достигне до извод, че съхранението на данни повече от 20 години след извършената полицейска регистрация на жалбоподателката по повод привличането й като обвиняема и повече от 10 години след реабилитацията й по право, все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани при извършването на полицейската регистрация. За период от над двадесет години от извършване на деянието, за което е осъществена полицейската регистрация няма данни лицето да е извършвало други противообществени прояви или да се движи в среда, с лица склонни към престъпна дейност. АС Хасково, при съпоставка на Решение на Съда на ЕС от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 г., чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е направил извод, че при подадено искане за снемане на полицейска регистрация предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя, който е субект на данни, но не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал.6, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по обширен кръг от данни, свързани с личността на субекта - естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Според АС Хасково такава преценка не е направена, а изложените в административния акт мотиви за нарушение по ЗДвП не могат да обосноват такава необходимост, предвид че деянията за които са съставени са несъвместими с полицейска регистрация. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав намира, че АС Хасково е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, проявил е процесуална активност като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Изводите на съда се споделят изцяло. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, отказвайки снемане на регистрацията на жалбоподателя, не е изследвал въпроса за необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. Всъщност директорът на ГДНП е мотивирал административният акт с липса на предпоставки по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и наличие на минало осъждане на А. и други данни за водени срещу нея досъдебни производства и нарушение на Закона за движение по пътищата. Константна е съдебната практика, че разпоредбата, регламентираща основанията за снемане на полицейска регистрация – чл. 68, ал. 6 от ЗМВР в светлината на Решение по дело С-118/2022 г. на СЕС и Директива (ЕС) 2016/680, е непълна и има празнота, която следва да се преодолее посредством прилагане на съюзното право (примат на правото на ЕС). В този смисъл основателни са изводите на АС Хасково, че административният орган следва да прави конкретна преценка, във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация, за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, извършил ли е ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява ли по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред, каквото в случая не е направено. В случая от административната преписка се установява, че противоправната деятелност на Д. А. се свързва с периода 2004г. – 2006г., които обстоятелства по никакъв начин не са обсъждани в отменената Заповед № 3286з-3091 от 30.07.2025г. Административният орган е направил извод, че личността на А. е рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазване на обществения ред единствено въз основа на това, че по НОХД № 206/2007г. е призната за виновна. Липсват обаче изводи за настъпилата последствие реабилитация през 2014г., обосноваване дали по отношение на А. са изпълнени целите на специалната превенция /поправяне и превъзпитание чл. 36 НК/ на наложеното наказание. Такъв анализ в Заповед № 3286з-3091 от 30.07.2025г. липсва и не може да бъде допълнен от съда. В този смисъл правилна е констатацията на АС Хасково, че административният орган е постановил необоснован и несъответен на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС административен акт. С оглед изложеното и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски. От процесуалния представител на касатора е направено възражение за прекомерност, което е бланкетно и немотивирано с оглед изискването на чл.78, ал.5 от ГПК(изм. ДВ, бр.17 от 2026г.), същото е неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, реално осъществената правна помощ от упълномощения адвокат, както и осъщественото процесуално представителство на процесуалния представител в открито съдебно заседание по делото, поради което претендираната сума от 1700 лева /869,19 евро/ не се явява прекомерна и по критериите по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ето защо съдът присъжда реално заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв. (869,19 евро) на осн. чл. 4 и 5 от ЗВЕРБ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение