Определение № 4702 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2406/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. М. С., чрез процесуален представител, против определение №239 от 04.02.2026г., постановено по адм.д. №702/2025г. по описа на Административен съд-Кърджали /АС-Кърджали/. Частният жалбоподател навежда доводи, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли за отмяната му и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Прави искане за сезиране на конституционния съд за установяване противоконституционност на §12, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр.85 от 2024г., в сила от 8.10.2024г.). Не претендира разноски. Ответникът – Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Кърджали на осн. чл.159, т.5 АПК и чл.158, ал.3, вр. ал.1 и вр. чл.150, ал.1, т.6 и т.7 АПК е оставил без разглеждане жалбата, именувана „възражение“, подадена от Ф. М. С., против Уведомително писмо с изх.№02-090-6500/8964 от 30.03.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи, за кампания 2018, издадено от Зам. ИД на ДФЗ, и производството по делото е прекратено. За да достигне до този резултат съдът е приел, че датата на която от жалбоподателя е изтеглено обжалваното УП от СЕУ е 28.11.2025г., а жалбата е подадена на 11.12.2025г. – много след изтичане на 14-дневния срок за обжалване на процесното УП, при което жалбата е просрочена, и това води до недопустимост на жалбата по см. на чл.159, т.5 АПК. Отделно съдът е приел, че в законоустановения 7-дневен срок, и след изтичането му до постановяване на определението, жалбоподателят в дадения от съда 7-дневен срок, и в продължения от съда срок с 15 дни (изтекъл на 13.01.2026г.), не е отстранил нередовности по чл.150, ал.1, т.6 и т.7 АПК в подадената от него жалба, въпреки дадените указания, че подадената жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено. Според съда нередовностите на жалбата са пречка за извършване на следващи процесуални действия и това също е основание за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото. Определението е правилно като краен резултат. Видно от подаденото до АС-Кърджали възражение /жалба/ от 11.12.2025г., в същото са посочени лични данни на жалбоподателя, разпоредбите на чл.81 и чл.133 АПК и идентификация на обжалваното УП. С разпореждане №2381/15.12.2025г. съдът е оставил без движение жалбата, като е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на препис от разпореждането, да отстрани нередовности в жалбата: да внесе по сметка на АС-Кърджали ДТ в размер на 10лв. и представи в същия срок в съд документ за внесената ДТ; да укаже в какво се състои незаконосъобразността на посочения като обжалван АА; да посочи ясно в какво се състои искането му до съда; да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани и да представи писмените доказателства, с които разполага. Не е спорно, че препис от разпореждането е връчен на лично на жалбоподателя на 18.12.2025г. С молба от 22.12.2025г. жалбоподателя е поискал удължаване на дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите с два месеца. Към молбата е приложен документ за внесена ДТ в размер на 10 лева. С определение №30 от 07.01.2026г. съдът на осн. чл.63, ал.1 и ал.2 ГПК вр. чл.144 АПК е продължил срока за отстраняване на нередовностите на жалбата с 15 дни, считано от 29.12.2025г. или до 13.01.2026г. По делото не се установява до датата на изтичане на продължения срок и до датата на постановяване на определение №239 по адм.д. №702/2025г. на АС-Кърджали, жалбоподателя да е отстранил нередовности в жалбата – не е посочил в какво се състои незаконосъобразността на обжалваният АА, и в какво се състои искането му до съда. Горното обосновава верен извод на съда за оставяне жалбата без разглеждане на основание чл.158, ал.3 АПК, като съдът при изпълнение задължението му по чл.158 АПК е трябвало да остави без разглеждане жалбата само на това основание и да прекрати производството по делото, без да извършва проверка за допустимост по реда на чл.159 АПК и съответно да се произнася по спазване сроковете за обжалване по чл.149 АПК при неизяснен от жалбоподателя въпрос относно основанията за оспорване и налице ли е искане за обявяване нищожност на процесния АА. Не се кредитират възраженията в частната жалба относно изтичане на 06.02.2026г. на продължения срок за отстраняване нередовностите поради неузнаване волята на съд преди връчването на 22.01.2026г. на определение №30/01.07.2026г. за продължаване срока, т.е. че срокът за отстраняване на нередовностите е започнал да тече на 23.01.2026г. Противно на тезата на частния жалбоподател, актът по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на определени от съда срокове (какъвто е определение №30/01.07.2026г.) не се съобщава на заинтересованата страна-молител, като задължението за проследяване дали молбата е уважена, т.е. дали срокът е продължен е в тежест на тази страна. Този извод се налага защото актът по чл.63, ал.1 ГПК не подлежи на инстанционен контрол, а началото на продължения срок е посочено в разпоредбата на чл.63, ал.2, изр. второ ГПК, и това е изтичането на първоначалния срок (в този смисъл например Определение №1760 от 03.04.2026г. по к.ч. гр.д. №1171/2026г., гражданска колегия, I-во отделение на ВКС, и други.). В конкретния казус АС-Кърджали е определил срок не по-кратък от първоначалния ( изр. първо на ал.1, чл.63 ГПК), като денят на изтичане на продължения срок правилно е изчислен от съда - 13.01.2026г. Извършеното от съда ( вероятно по аналогия с разпоредбата на чл.65, ал.2 ГПК в частта относно внасяне суми за разноски във вр. с възстановяване на определен срок за внасянето им) процесуално действие по съобщаване продължаването на срока на заинтересованата страна, не е съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху определение №239 от 04.02.2026г. на АС-Кърджали. Направеното искане от частния жалбоподател за сезиране на конституционния съд за установяване противоконституционност на §12, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр.85 от 2024г., в сила от 8.10.2024г.), не се разглежда от настоящия състав като неотносимо към предмета на спора по редовност на жалбата. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение трябва да се остави в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение