Решение № 8074 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на касационната жалба на Комисия за защита от дискриминация срещу решение №1440/13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2184/2025 г. на Административен съд - София - град, с която решението се оспорва като неправилно, изложени са подробни съображения и се иска отмяната му на основанията посочени в чл. 209 АПК. Претендират се разноски. Ответникът С. И. К., чрез адв. Чобанова, в писмен отговор на касационната жалба моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба е правилност на постанования съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима зае разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното съдебно решение АССГ е осъдил Комисията за защита от дискриминация да заплати на С. И. К. сумата в размер на 4090.34 евро -8 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди за периода 02.08.2022 г. до 31.10.2024 г., причинени от незаконосъобразното бездействие на председателя на КЗД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 5, 11 евро (10 лева), представляваща разноски по производството. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактическата обстановка и въз основа на същата е направилн правилни и обосновани изводи за частична основателност на исковата претенция. Против отхвърлителната част на решението до пълния рпедявен размер касационна жалба от ищцата не еподадена и решението в тази част е вялзло в сила. Съдът е установил, че административното производство пред КЗД е започнало по повод на подадена от С. И. К. жалба с вх. № 44-00-3914/30.12.2020 г. и уточняваща жалба с вх. № 44-00-245/05.07.2021 г., с оплакване за осъществена спрямо нея дискриминация от работодателя „Индустриал Комерс Ко“ АД и от посоченото там физическо лице по признака „пол“, „лично положение“, „обществено положение“, „семейно положение“, както и за осъществен „сексуален тормоз“ по смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр., в резултат на което е образувана преписка № 8/2021 г. От представената по делото административна преписка се установява, че по жалбата е извършено проучване по реда на чл. 59, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДискр., въз основа на което е изготвен доклад-заключение от докладчика по преписката с предложение за насрочване на открито заседание, на което да се разгледа жалбата. Установява се също така, че първото открито заседание се е провело на 18 октомври 2021 г., второто заседание на 09 февруари 2022 г., след което е изготвено допълнение на доклада-заключение и производството е насрочено за открито заседание на 13.04.2022 г. От представения по делото протокол от проведено открито заседание на 13.04.2022 г. на Петчленен разширен заседателен състав на КЗД се установява, че всеки един от членовете на състава се е отвел от разглеждане на преписката, като повод за това процесуално действие е изявлението на процесуалният представител на жалбоподателката, че „Вече започва да подозира състава евентуално, че има нещо, обвързано с другата страна, защото след като нашите искания, които са законосъобразни и считаме, че са и резонни с оглед изясняване на преписката…“. Видно от протокола след направения отвод председателят на състава е изпратил преписката за предприемане на действия съгласно ЗЗДискр. Видно от приетото като доказателство писмо с изх. № 44-00-2538/02.08.2022 г. на председателя на КЗД ищцата е била уведомена, че тъй като по преписка № 8/2021 г. в проведеното на 13.04.2022 г. открито заседание са направени искания за отвод от всички членове на Петчленния разширен заседателен състав, които отводи са във връзка с нейно становище с вх. № 44-00-842 от 02.03.2022 г., в което е изразено мнение по отношение на членовете на заседателния състав, че „не желаят по някаква причина да си вършат работата, което предположение е заявено и на заседанието на 13.04.2022 г., е налице обективна невъзможност да се сформира друг Петчленен състав, който да разгледа изложените в жалбата оплаквания за множествена дискриминация. Посочено е в писмото, че съгласно чл. 41 ЗЗДискр. КЗД се състои от 9 членове, а съгласно чл. 12 от Правилата за производство пред КЗД случаите на множествена дискриминация се разглеждат от разширен състав от петима членове, поради което и при наличието на пет отвода на членовете на КЗД не може да се сформира друг петчленен състав. С молба от 13.06.2023 г. процесуалният представител на ищцата е поискал от председателя на КЗД да образува нов тричленен или петчленен състав, който да проведе производството по преписката, като се изтъква, че повече от една година от последното заседание няма данни председателят на КЗД да е изпълнил това си задължение. В отговор на искането с писмо с изх. № 44-00-2347/20.06.2023 г. на председателят на КЗД, което е идентично по съдържание с първото писмо с изх. № 44-00-2538/02.08.2022 г., повторно се уведомява ищцата, че е налице обективна невъзможност да се сформира друг петчленен разширен заседателен състав, който да разгледа жалбата й. Отказът на КЗД да се произнесе по същество на жалбата, обективиран в горното писмо, е оспорен по съдебен ред и отменен видно от представеното по делото влязло в законна сила определение № 2168 от 28.02.2024 г., постановено по адм. д № 6786/2023 г., по описа на Административен съд – София град. Не се спори между страните, че въз основа на влязлото в сила на 29.08.2024 г. определение № 2168/28.02.2024 г. с разпореждане № 472/31.10.2024 г. производството по преписка № 8/2021 г. е възобновено, както и че до датата на приключване на устните заседания по делото няма произнасяне на КЗД с решение по същество на жалбата. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, които дават показания за психическото и здравословното състоянието на ищцата, които свидетелстват за негативното емоционално състояние на ищцата в резултат на бездействието на КЗД от 2022 г. до настоящия момент, през който период няма разрешение във връзка с оплакванията й за осъществена спрямо нея дискриминация, същата е изпаднала в сериозна депресия, не е искала да разтоваря с близките си, започнала е да отказва покани за срещи и разговори с приятелите си, като се е дистанцирала от всички. Свидетелката дава показания, че оплакванията на ищцата се отнасят и за лицето, посочено в жалбата, който се е държал непристойно и унизително с нея, за което поведение самата тя е била свидетел. Дава показания, че е съветвала ищцата да потърси помощ и да продължи напред в тази насока с бизнеса с автомобили, но същата категорично е отказвала с обяснението, че не може да намери изход и не знае какво да прави. Според свидетелката ищцата е била изключително разочарована и несигурна. Свидетелката Г. дава показания, че от ищцата знае за подадената през 2020 г. жалба до КЗД за оказания й психически и сексуален тормоз на работното място, изразяващ се в унизително поведение към нея, попипване и пощипване. Посочва, че ищцата има семейство и по никакъв начин не е давала повод за такова отношение, поради което се е чувствала унизена и след като не е получила становище от КЗД, което да я подкрепи, е започнала да има здравословни проблеми. Според свидетелката ищцата, която е била изпълнителен директор на Хюндай, след това забавяне на случая в КЗД е започнала да не иска да работи и да не се занимава с нищо, въпреки че е била уникален търговец на коли. Правилни и обосновани са изводите на съда за наличието на елементите от фактическия състав на отговорността съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието от съда, че въпреки напревените искания за отвод от страна на ищцата чрез нейния процесуален представител, преценката за наличие на основание за самоотвод следва да бъде обоснована с факти, които са осъществени в обективната реалност и водят до нарушаване на изскването, който законът създава по отношение административните органи и членовете на колективните органи, за да се спази принципа на правовата държава, една от проявите на които е безпристрастността в работата на администрацията. Съгласно чл. 10, ал.2 АПК, не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. Според чл. 33 АПК когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2 АПК,длъжностното лице се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. Искането за отвод се отправя незабавно след узнаване на основанието за това. Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересован гражданин или организация. От цитираните текстове става ясно, че за да се отведе от ячастие в производство длъжностно лице е необходило наличие на основание за това. Искането е последица от наличието на основание за отвод и представлява процесуално действие от страна на участващото в производството лице. Инициативата за отвод може да бъде и на отведеното длъжностно лице, но отново само при наличие на основание за това. В правото основанието представлява юридически факт, с проявлението на което законът свързва определени правни последици. Само обективирането на искане на отвод, без наличие на основание за това, не може да се приеме за съобразено с изискването на закона. В случая законът изисква или заинтересованост от изхода на производството, или наличие на отношения със заинтересованите страни, което поражда основателни съмнения в безпристрастността на органа. Произволни отводи, т.е. отводи като процесуални действия, без наличие на основания за тах, не се възприемат за съответстващи с изискванията на закона, доколкото те винаги неблагоприятно влияят върху хода на административното производство и водят до нарушение на правата на лицата на участие в процедурата за защита на техните права и законни интереси. Правилна се приема от съда, че след последното открито заседание на 13.04.2022 г., председателят на КЗД не е предприел действия по определянето на нов заседателен състав освен, че с писмо с изх. № 44-00-2538/02.08.2022 г. и писмо с изх. № 44-00-2347/20.06.2023 г. е уведомил ищцата, че е налице обективна невъзможност за назначаване на нов петчленен състав. Установява се по делото, че и след отмяната на отказа, обективиран в писмото с изх. № 44-00-2347/20.06.2023 г., отново не са предприети действия по разглеждане на преписката. Правилен е изводът на съда, че бездействието на председателя на КЗД в периода от 02.08.2022 г. до 31.10.2024 г. е незаконосъобразно, доколкото председателят на КЗД е длъжен да назначи нов състав от членовете на КЗД, който да разгледа жалбата по същество. Настоящата инстнация споделя изводите на първоинстнационния съд за наличето на неимуществени вреди и наличие на пряка причинно-следствена връзка между първите два елемента от фактическия състав на отговорността. Размеран на обезщетението е определен правилно и отговаря на законовото изискване за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, вр. §1 ДР ЗОДОВ. Доколкото Върховният административен съд намира решението на АССГ за правилно, на основание чл. 221, ал.2, изр. второ АПК препраща към неговите мотиви. С оглед на изложеното, Върховният админстративен съд