Определение № 4767 от 09.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11456/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. Г. П. с [ЕГН], понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 1331 от 12.11.2024 г., постановено по адм. дело № 357 по описа за 2024 г. на Административния съд – Ямбол в неблагоприятната за него част. С обжалваното определение частният жалбоподател е освободен от заплащане на държавна такса за производството по адм. дело № 357/2024 г. по описа на Административния съд – Ямбол и е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в подготовка на документи и процесуално представителство от адвокат С. Стойчев от Адвокатска колегия – Стара Загора в производството по същото дело. Частният жалбоподател прави възражения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон – чл. 122, ал. 1 от Конституцията на Република България чл. 6 и чл. 13 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Иска отмяната му. Отправя молба да бъде освободен от държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ за производството по частната му жалба пред настоящия съд. Прилага декларация за материално и гражданско състояние. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като извърши касационна проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, преценява следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Преди да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд дължи обсъждане и произнасяне по отправената от П. молба за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ за производството пред настоящия съд. Частният жалбоподател не дължи държавна такса за настоящото производство, тъй като вече е освободен от такава с определението, предмет на инстанционен контрол в настоящото производство, в частта му, която е благоприятна за него. Съгласно чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), такси и разноски не се внасят от лицата, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Съдът се произнася, след като съобрази посочените в същата норма обстоятелства. Освобождаването от заплащане на дължимите такси е за цялото съдебно производство във всички съдебни инстанции и докато няма промяна в обстоятелствата. В този смисъл са указанията по тълкуване на закона, съдържащи се в мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело № 6/2012 г. Предвид освобождаването на П. от Административния съд – Ямбол за дължимата по искова молба, вх. № 21018/22.02.2024 г. по описа на Софийски градски съд, държавна такса и доколкото не се установява промяна в обстоятелствата, настоящата инстанция приема, че това разрешение важи до приключване на производството във всички инстанции. Поради това молбата за освобождаване от държавна такса за производството по частната жалба се явява безпредметна. Правна помощ, по преценка на съда, се предоставя когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това - чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП). Настоящият състав на касационната инстанция преценява като неоснователна молбата на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ за производството пред настоящия съд. Аргументите за това са, че, характерът на производството пред Върховния административен съд не предвижда задължителна адвокатска защита, касае се за частно производство с минимална правна сложност, като делото се гледа в закрито заседание. На основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 212, ал. 2 АПК, доколкото П. е лице, лишено от свобода, същият не дължи приподписване от адвокат на частната му жалба до настоящия съд. Освен това, в съответствие с чл. 236 АПК, във вр. с чл. 218, ал. 2 АПК, е въведено служебното начало при инстанционната проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното определение. Изложеното обосновава извод, че липсва кумулативното изискване за наличието на интереси на правосъдието, които да налагат необходимост от процесуално представителство на частния жалбоподател, поради което молбата му за предоставяне на правна помощ за производството пред настоящия съд следва да бъде оставена без уважение. По съществото на спора: Частната жалба е неоснователна. Административният съд – Ямбол е приел, че е сезиран от И. П. с искова молба с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Административния съд – Сливен за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 33 333, 00 лв., причинени му от постановяването на Определение № 251/05.02.2024 г. по адм. дело № 53/2024 г. на Административния съд – Сливен. Наред с предявения иск, П. отправил молба до съда да бъде освободен от заплащане на държавна такса за производството по исковата молба, както и да му бъде предоставена правна помощ, изразяваща се в подготовка на документи и процесуално представителство от адвокат С. Стойчев от Адвокатска колегия – Стара Загора. С определението, предмет на инстанционен контрол в настоящото производство, Административният съд – Ямбол е освободил П. от заплащане на държавна такса за производството по адм. дело № 357/2024 г. по описа на същия съд и е отхвърлил искането на ищеца и частен жалбоподател за предоставяне на правна помощ като неоснователно. Мотивирал се е, че в конкретния случай, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, което я иска. Приел е, че ищецът е очертал предмета на доказване, посочвайки точно и ясно нормите от правото на Европейския съюз, които според него му предоставят права, както и в какво се изразяват конкретните нарушения на Общностното право. Счел е, че по-нататъшно съдействие от адвокат не е необходимо, доколкото последващите процесуални действия са свързани с необходимостта от доказване на изложените в исковата молба твърдения, съобразно доказателствената тежест, която ще бъде указана на страните от съда. Подчертал е, че съдът ще събере служебно необходимите допълнителни доказателства, като не следва да се извършват допълнителни специални правни и процесуални действия в тази насока, за да може да се обоснове извод, че е необходимо ищецът да получи съдействие от адвокат. Допълнил е, че в последния етап от производството съдът извършва преценка на доказателствата и формира правните си изводи по същество, въз основа на установените факти, поради което и предвид, че тази дейност се осъществява служебно от съда, е преценил, че за ищеца не е налице необходимост от получаване на адвокатско съдействие. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Определението в обжалваната част е правилно. Съгласно ЗПП, безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП се предоставя когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗПП). Правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП не се предоставя: когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, както и в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ – чл. 24, от т. 1 до т. 3 ЗПП. В случая характерът на производството (исково) не предвижда задължителна адвокатска защита. Съобразно обективно установените от първоинстанционния съд обстоятелства и при отчитане имущественото състояние на ищеца, настоящият състав на касационната инстанция споделя формирания в обжалваното определение извод, че предоставянето на правна помощ на П. от вида процесуално представителство не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла за него. В допълнение следва да се посочи, че начинът на формулиране на молбата на П. до първоинстанционния съд в частта й за предоставяне на правна помощ под формата на „подготовка на документи“ за производството по адм. дело № 357/2024 г. на Административния съд – Ямбол навежда на искане за предоставяне на безплатна правна помощ от вида консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело – чл. 21, т. 1 ЗПП. Този вид правна помощ има извънпроцесуален характер и касае действие преди да е налице образувано съдебно производство. Тя може да се квалифицира като „досъдебна“ такава и решението за предоставянето й се взема не от съда, а от Председателя на Националното бюро за правна помощ (чл. 25, ал. 2 ЗПП). Отказът да бъде предоставена се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, като решението на административния съд е окончателно. Ако лишеният от свобода е искал адвокат да му помогне с подготовката на документи за завеждане на делото по ЗОДОВ, той е разполагал с процесуалната възможност да отправи молбата си в този смисъл до Председателя на Националното бюро за правна помощ. По изложените съображения, определението в обжалваната част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия