Определение № 5265 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11637/2021 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Е. Милев против заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017г. на министъра на правосъдието, с която са утвърдени „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност на служителите на Главна дирекция „Охрана“. След образуване на административното дело, оспорената заповед е отменена с последваща заповед № ЛС-04-503/27.10.2022г. на министъра на правосъдието и е издадена Инструкция № И-1/30.09.2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност на Главна дирекция „Охрана", която урежда същите въпроси. С определение от 21.02.2024 г. съдът е указал на жалбоподателя да посочи има ли интерес от продължаване на производството при положение, че обжалваният от него акт е отменен. С молба от 18.03. 2024 г. адвокатът на Е. Милев е заявил, че има интерес от продължаване на производството само относно разноските, които е направил неговия доверител, и които следвало да му бъдат възстановени при положение, че министърът на правосъдието е оттеглил издадения от него акт. Върховният административен съд намира, че производството по делото следва да се прекрати. Отмяната на оспорения от жалбоподателя Милев административен акт има за последица прекратяване на правния спор, като жалбоподателят е потвърдил, че няма правен интерес от продължаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая актът не е оттеглен, а отменен поради издаването на нов подзаконов акт. За разлика от оттегления акт, за периода от издаването до отмяната им правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност на служителите на Главна дирекция „Охрана“ пораждат правно действие. Административнопроцесуалният кодекс не урежда въпроса с възлагането на разноски при прекратяването на производството поради отмяната на оспорения акт от органа, който го е издал, при упражняването на възложеното му нормативно правомощие да отмени стария и да издаде нов подзаконов административен акт. В случая обаче не се налага съдът да възложи разноските на страна по делото при положение, че Е. Милев не е направил такива. С определение от 27.01.2022 г. съдът е допуснал правна помощ чрез процесуално представителство на жалбоподателя Е. Милев. С определение от 15.07.2022г. адвокат И. Юруков е назначен за служебен защитник на жалбоподателя. Правната помощ се заплаща от Националното бюро за правна помощ въз основа на отчета по чл.38 от Наредбата за заплащането на правната помощ по решение на председателя на Националното бюро за правна помощ. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ възнагражденията се изплащат при процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП след приключване на производството пред съответната инстанция, както и при спиране или прекратяване на производството. По изложените съображения Върховният административен съд