Решение № 2635 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8461/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ -Пловдив против Решение № 6790 от 28.07.2025г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2322/2024г. С него се отменя Решение №153–15-255/12.09.2024г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/протокол №2139-15-50/24.06.2024г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив и изпратена преписката на органа по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за ново произнасяне по заявление от 18.06.2024г., подадено от Т. К. С. за изменение на отпуснатата й пенсия. Поддържа в касационната жалба доводи, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата, Т. К. С., чрез процесуален представител адвокат Ж. Б. – Найденова- АК – Пловдив, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд ,шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответницата, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Производството пред административен съд е образувано по жалба на Т. К. С. срещу Решение № 2153-15-255/12.09.2024г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив. С него се отхвърля жалбата й срещу разпореждане [номер] на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с което се отказва изменението на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по подадено заявление за изменението й вх. № 2121-15-95/18.06.2024г. Заявлението е за отпускане на учителска добавка по §5, ал. 3 от ПЗР на КСО, каквото право е отречено с разпореждането и решението. В решението претенцията на С. периода 10.09.1974г. - 14.09.1984г. да бъде зачетен като учителски и за отпускане на добавка от УПФ е разгледана и е прието, че длъжността „треньор по вид спорт“ е включена в списъка по чл. 19, ал. 2 от НПОС, считано от 23.04.2018г., което е след отпускане на пенсията 01.07.2011г. и няма обратно действие. Промяната не се отнася за лица, на които е отпусната пенсия и няма основание за повторна преценка на предпоставките за вече отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по приложената преписка и заключение на експертиза е установил, че стажът в процесните периоди може да бъде зачетен за учителски съгласно чл. 19, ал. 2 НПОС. Това следва от отчитане на работното време, съобразно графика на часовете по спортна подготовка, като се изчисляват 40 часа сумарно седмично и се осигуряват два почивни дни за петдневна работна седмица. При така установеното съдът е съобразил действащите до 31.12.1999г. нормативни разпоредби, приложими към квалификацията на стажа, а именно Законът за народната просвета, Указ за народната просвета, Правилника за приложение на Закона за пенсиите/отм./ и приел, че неправилно органа е отказал разглеждане на заявлението на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, поради което отменил решението и разпореждането и изпратил делото като преписка на органа за ново произнасяне, съобразно мотивите по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи, че няма правно основание за произнасяне по подаденото заявление. Тези доводи се обосновават с обстоятелството, че за да бъде зачетен учителски стаж в спорния период, длъжността не е била в списъка по чл. 19, ал. 2 НПОС, включена е след отпускане на пенсията и няма обратно действие това включване, а разпореждането за отпускане на пенсия е влязло в сила като не обжалвано. Тези доводи са неоснователни. Разпоредбите на чл. 99 КСО се уреждат хипотези на изменяне или отменяне на разпореждането по чл. 98 КСО. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1КСО то може да бъде изменено от органа, който го е издал по заявление на пенсионера, когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или доход, гражданското си състояние, по т. 2 по инициатива на органа, когато се установи, че по т. „г“ пенсията е неправилно отпусната и по т. „д“ в неправилен размер. Заявлението е подадено за изменение на основание чл. 99, ал. 1 т. 1 КСО с обосноваване на осигурителен стаж, който не е бил зачетен като учителски при отпускане на пенсията и за който се твърди, че е следвало да бъде зачетен като такъв при отпускане на пенсията. Това налага произнасяне от органа по заявлението на пенсионера, като се извърши и проверка по инициатива органа дали с оглед фактическото основание на заявлението и закона, не следва да се промени размера на пенсията с отчитане на стаж в смисъла на претенцията. Обстоятелството че стажът е посочен като учителски в списък по чл. 19, ал. 2 НПОС има фактическа и правна стойност в случая, че ако длъжността е посочена в списъка не следва да бъде доказвана. Не се въвежда забрана, че ако са налице такива предпоставки към длъжност извън списъка, която покрива изискванията към учителския стаж и това се установи в административно и съдебно производство, този стаж да бъде правилно квалифициран като учителски. В случая не става въпрос за обратно действие на материалния закон, тъй като дефиницията на учителския стаж не следва само от включването на длъжностите в списъка по чл. 19, ал. 2 от НПОС. Предвид изложеното е налице и основание за служебно произнасяне от органа по отношение на спорния стаж, както правилно е приел и съдът в мотивите си към обжалваното решение. Разпореждането за отпускане на пенсията не е обжалвано пред съда, поради което няма обвързваща сила на съдебен акт по отношение на фактите и материалните предпоставки по вече отпусната пенсия, а чл. 99 КСО предвижда специален ред за изменение или отмяна на влезли в сила разпореждания. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 204.51 евро за настоящата инстанция, като са неоснователни като недоказани възраженията за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд шесто отделение