Определение № 9369 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С., понастоящем в [заличен текст] срещу Определение № 4517/19.05.2025г., постановено по административно дело № 2195/2023г. по описа на Административен съд – Бургас, с което не е освободен от заплащане на държавна такса, молбата му за отмяна на влязло в сила решение№ 956/03.02.2025 г. по к.адм.дело № 1181/2024 г. на Административен съд-Бургас е оставена без движение и му е отказано предоставяне на безплатна правна помощ по делото. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението и иска отмяната му. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят, С. П. С., понастоящем в [заличен текст] е подал молба за отмяна на влязло в сила решение№ 956/03.02.2025 г. по к.адм.дело № 1181/2024 г. на Административен съд-Бургас. С обжалваното определение, съдът не е освободил жалбоподателя от заплащане на дължимата се държавна такса, отказал му е предоставяне на безплатна правна помощ и е оставил молбата за отмяна без движение с указание, че ако не плати дължимата се такса в 7-дневен срок, производството по делото ще бъде прекратено. На следващо място, съдът е приел, че исканата правна помощ не е оправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея – чл. 24, т.1 от ЗПП, както и с оглед притежаваната от С. правна и житейска грамотност да изпълни подробно дадените от съда указания, предвид множеството водени от него производства в различни административни съдилища. Определението е правилно. Съгласно чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид:доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. След преценка на посочените предпоставки в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът правилно е констатирал, че не са налице условията за освобождаване на ищеца от внасяне на такси по производството, доколкото не може да се приеме, че няма достатъчно средства да ги заплати. Видно от съдържанието на писмо, изпратено от Началника на Затвора [заличен текст], жалбоподателят не е проявявал интерес и не е подавал молби за назначаване на доброволен труд, въпреки че видно от приложените писма и справки на С. П. С. са извършвани многократни медицински прегледи и е установено, че липсват медицински противопоказания и забрани С. да полага труд. Следователно, не са налице пречки жалбоподателят да извършва трудова дейност в местата за лишаване от свобода, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност. Налице са данни, че въпреки многократно правените му от страна на затворническата администрация предложения, С. не е проявявал интерес и не е подавал молби за назначаване на доброволен труд. Не без значение е и факта, че държавната такса е в размер на тридесет лева, който не е в състояние да затрудни ищеца, предвид текущите цени на стоките от първа необходимост. Що се отнася до предоставянето на безплатна правна помощ за процесуално представителство, съгласно ЗПП, такава помощ се предоставя в два случая - когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда - в останалите случаи. В производствата за причинени вреди по ЗОДОВ не е предвидена задължителна адвокатска защита, освен това в административното правораздаване е засилено служебното начало, поради което съдът е длъжен, при надлежно сезиране, да осъществи процесуално съдействие на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, включително да събере доказателства. Поради което, в настоящия случай, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. По изложените съображения, обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,