Определение № 381 от 19.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 427/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат С. И. М., в качеството й на особен представител на „Кентро“ ЕООД срещу определение №778 от 28.11.2022 г. по в.т.д.№442/2022 г. на САС. С обжалваното определение е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение №635 от 13.10.2022 г. в частта за разноските с присъждането му за сметка на ищеца, вместо в тежест на прекратеното дружество. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на определението, поради противоречието му с разпоредбите на чл.29, ал.2 и чл.78, ал.11 от ГПК, като се иска отмяна на обжалвания съдебен акт, след което да се допусне изменение на решението на САС в частта за разноските, като ищецът /Прокуратурата на РБ/ бъде осъден да го заплати, алтернативно да бъде постановено възнаграждението да се изплати от бюджета на съда. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Производството пред въззивния съд е било образувано по въззивна жалба, подадена от адвокат С. И. М., назначена от първата инстанция за особен представител на „Кентро“ ЕООД при разглеждането на предявен от Прокуратурата на РБ срещу дружеството иск по чл.155 от ТЗ. За въззивното производство на особения представител предварително не е било определено адвокатско възнаграждение, което съгласно разпоредбата на чл.29, ал.2 от ГПК принципно е първоначално дължимо и вносимо от ищеца по делото, а съгласно разясненията към т.6 от ТР №6/2012 по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, същото се дължи винаги, независимо от изхода на спора и подлежи на възмездяване като разноски при съответен позитивен за ищеца изход на спора. В случая обаче като страна по делото /ищец/ участва Прокуратурата на РБ, поради което и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.11 от ГПК, възнаграждението на особения представител на дружеството подлежи на изплащане от бюджета на съда, а предвид изхода на спора /в полза на ищеца/ на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Кентро“ ЕООД следва да бъде осъдено да възстанови тези разноски в бюджета на съда. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а решението на въззивния съд следва да бъде изменено в частта за разноските. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение