Определение № 12285 от 02.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11330/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Б. Т., чрез адв. М. Петков, срещу определение № 3384 от 24.10.2025 г., постановено по адм. д. № 823 от 2025 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Т., срещу Заповед № ЗД/Д-ВТ-064/04.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател прави оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Поддържа тезата, че оспорената Заповед е съобщена на адресата й на 25.09.2025 г., с писмо с обратна разписка, която дата е меродавна дата на уведомяване, при което считано от тази дата жалбата срещу оспорения акт е подадена в срок и този срок изтича на 09.10.2025 г. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото за разглеждане и произнасяне по същество на спора. Не се претендират разноски. Ответникът по частната жалба - директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, в срока по чл. 232 от АПК, не изразява становище по частната жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. Производството пред Административен съд-Велико Търново е образувано по жалба от С. Б. Т. против Заповед № ЗД/Д-ВТ-064/04.09.2025 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Велико Търново, с която на основание чл.30, ал.2, вр. с чл.29, т.8 и т.9 от Закона за закрила на детето е прекратено настаняването на непълнолетната П. С. В. в [заличен текст], в [населено място], [община] и е разпоредено настаняването на посоченото непълнолетно дете в [заличен текст], [улица]. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че съобразно представено по делото писмо с изх. № СЛ/Д-ВТ/1769-017/23.09.2025 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Стражица с което на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново се изпращат редица документи, сред които и процесната Заповед, с подпис на С. Т. и от тази дата следва да се брои началото на срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което най- късно към 23.09.2025 г., оспорената Заповед е била връчена на жалбоподателката и същата била запозната със съдържанието й. Административен съд –Велико Търново е достигнал до извод, че считано от 23.09.2025 г., срокът по чл. 149, ал. 1 АПК вр. 27а, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) (14-дневен) е изтекъл на 07.10.2025 г. (присъствен ден), а жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 09.10.2025 г., т.е. след изтичането на 14-дневния срок за упражняване правото на оспорване на Заповед № ЗД/Д-ВТ-064/04.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново. Определението е неправилно. Изводите до които е достигнал административният съд не отчитат факта, че по административната преписка има няколко екземпляра от процесната заповед с положени подписи на различни лица, включително и заповед без подписи. Липсва яснота, коя точно от посочените заповеди е била връчена по пощата на жалбоподателката и дали приложената заповед с неин подпис не е приложена към писмото при окомплектоване на преписката. Липсата на достоверна дата върху копието от заповедта с подпис на жалбоподателката не може да бъде прието за надлежно връчване в периода до 23.09.2025 г. Не е спорно по делото, че жалбата срещу оспорения акт е подадена чрез пощенски оператор на 09.10.2025 г. Същевременно е установено по делото и съобщаването на С. Б. Т. на процесната Заповед № ЗД/Д-ВТ-064/04.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново на 25.09.2025 г., с писмо с обратна разписка с бар код ИД PS 5000 RSCXXJU. Съгласно чл. 27а, ал.1, ЗЗДет. Заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. По силата на чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В случая на жалбоподателката е съобщено за издадената Заповед с уведомление по чл. 61, ал. 1 АПК, което е получено на 25.09.2025 г., видно от отбелязването, с което е удостоверено получаването му. Съобразно чл. 61, ал. 1 АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а АПК в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица. В случая административният орган е изпълнил задължението си да съобщи административния акт на жалбоподателката, като съобщението й е връчено редовно на 25.09.2025 г., с писмо с обратна разписка с бар код [номер]. Следователно, 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК вр. 27а, ал.1 ЗЗДет., следва да бъде определен считано от 25.09.2025 г., поради което е изтекъл на 09.10.2025 г. (присъствен ден - четвъртък). Необоснована е преценката от първоинстанционния съд относно датата на съобщаване на оспорената заповед - 23.09.2025 г., поради което процесната жалба, като подадена на 09.10.2025г. е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 от АПК, а делото върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на С. Б. Т., срещу Заповед № ЗД/Д-ВТ-064/04.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, която като процесуално допустима трябва да бъде разгледана от първоинстанционния съд по същество. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226 от АПК разноски не следва да бъдат определяни от настоящата инстанция. Водим от горното, и на основание чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,