Решение № 2355 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 204/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. М. против решение № 4879 от 29.10.2025 г., постановено по адм.д. № 872/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Септември, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отхвърля жалбата на В. С. М. против заповед № 1199/05.07.2024 г. на кмета на община Септември, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал.1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Масивно стоманобетонно външно стълбище“, осигуряващо достъп от кота терен до втори етаж на двуетажна масивна жилищна сграда в поземлен имот № 1536, включен в УПИ ХХІІІ – „за озеленяване“ в кв. 107, съгласно действащия застроителен, регулационен и кадастрален план на Централна градска част на гр.Септември, одобрен със заповед № 225/02.03.1984 г. на председателя на ИК на ОНС – Пазарджик, с административен адрес: гр.Септември, [адрес], представляващо пристройка към южната фасада на горепосочената двуетажна масивна жилищна сграда и състоящо се от две стълбищни рамене, между които има изградена междинна стълбищна стоманобетонова площадка и завършващо на втора стълбищна стоманобетонова площадка, част от самото стълбище и свързваща стълбището с втория етаж на двуетажната жилищна сграда. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че процесният строеж представлява пристройка към съществуваща жилищна сграда, конструктивно и функционално свързана с нея, тъй като височината му е над 1,20м. и съгласно т. 15 от § 5 от ДР на ЗУТ, външната стълба се включва в застроената площ на сградата, с което увеличава нейната застроена площ. Изградената външна стоманобетонова стълба служи за качване от нивото на двора в имота до нивото на пода на втория етаж на жилищната сграда и изпълнението е монолитно. Прави извод, че процесното „Масивно стоманобетонно външно стълбище“ е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, не е предвидено в действащия регулационен план и за него не са издадени строителни книжа. Предвид годината на извършване на строежа съдът приема, че същият не е търпим. По тези съображения съдът стига до заключението за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган – кметът на община Септември в условията на заместване (заповед № 1177/04.07.2024 г.), съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа – пета. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство, а именно масивно стоманобетонно външно стълбище, състоящо се от две стълбищни рамене, между които има изградена междинна стълбищна стоманобетонова площадка и завършващо на втора стълбищна стоманобетонова площадка, свързваща стълбището с втория етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, без издадени строителни книжа, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателката, която депозира възражение. Последното е обсъдено в оспорената заповед и е прието за неоснователно, тъй като не се представят нови факти и доказателства, опровергаващи констатациите в административния акт. Такива не са представени и в съдебното производство. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесното масивно стоманобетонно външно стълбище представлява пристройка към съществуваща жилищна сграда, за обслужване на втория й етаж, на която е изпълнено и представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъдат издадени строителни книжа. По несъмнен начин по делото е установено, че за процесния незаконен строеж няма издадени строителни книжа и същият е незаконен. Неоснователен е доводът на касаторката, че изграденото процентото стълбище не представлява пристройка. Същото е пристройка предвид характеристиките си, и с оглед вида и местоположението му. От събраните по делото доказателства е установено, че строежът е изпълнен през периода 2018 г. – 2020 г., поради което нормите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ са неприложими и същият не е търпим. Твърдението на жалбоподателката, че строежът е търпим въпреки, че е извън посочените по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ срокове, е неоснователно и не почива на нормативната уредба. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни доводи в тази насока не се навеждат от касаторката. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди В. С. М. да заплати на община Септември сумата 767 евро представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,