Определение № 182 от 02.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2695/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. М. К. срещу определение № 42 от 20.05.2020 г., постановено по гр. д. № 951/2020г. на Върховния касационен съд, І г.о. С молба от 04.09.2020 г. Б. П. К. е заявила, че се присъединява към частната жалба на своя съпруг И. М. К.. Жалбоподателите считат определението за неправилно и искат неговата отмяна. Ответниците по жалбата М. Г. С. и П. Г. Д. са подали писмени отговори, в които са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на IІ г.о., преценявайки данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на И. М. К. с вх. № 17769/16.07.2019 г. (п.к. от 15.07.2019 г.) за отмяна на влязло в сила решение № 929 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 661/2018 г. на Пазарджишкия районен съд и прекратено производството по делото. Съставът на ВКС е приел, че процесуалният представител на молителя и съпругата му /ищци в първоинстанционното производство/ адвокат Л. Г., на чиито адрес е било изпратено съобщението за постановеното решение и връчено на 23.07.2018г. на нейния колега адв.И. С., е била надлежно овластена да ги представлява по делото и предвид липсата на данни за оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35 ГПК или отказ от пълномощие по чл. 36 ГПК, за съда не съществувало задължение да изпраща съобщение лично на страната. Тъй като съобщението е връчено по време на съдебната ваканция и съобразно чл. 61, ал. 2 ГПК двуседмичният срок за въззивно обжалване е изтекъл на 17.09.2018 г. Въззивна жалба не била подадена и атакуваното решение влязло в сила на 18.09.2018 г., от когато е започнал да тече тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Тъй като молбата за отмяна на влязлото в сила решение е постъпила в съда на 15.07.2019 г., същата е приета за просрочена и поради това недопустима. Твърдението на молителя, че е узнал за постановеното решение едва на 20.05.2019 г. е прието за неоснователно, тъй като от данните по делото е установено, че на 05.10.2018г. същият е превел по сметката на пълномощника на ответниците присъдените с решението разноски в общ размер на 1200 лв., поради което е узнал за решението най-късно на тази дата. Определението е правилно. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло изложените в обжалваното определение съображения, поради което и на основание чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в частната жалба следва да се отбележи, че в случая връчването на съобщението за постановеното решение е извършено по реда на чл.52, ал.1, предл.2 ГПК, според която разпоредба връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката, а обстоятелството дали страната познава това лице и има някакви отношения с него е ирелевантно. Същото се отнася и за обстоятелството, че съдебният изпълнител не изпраща заверени копия от съдебния акт, по които е образувано изпълнителното дело. Връчването на съобщението по посочения ред изключва приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК, поради което връчителят не е следвало да залепва уведомление на кантората на пълномощника на жалбоподателите. По изложените в жалбата доводи относно присъдените с обжалваното определение разноски настоящият състав на ВКС не е компетентен да се произнесе, предвид предвидения в чл.248 ГПК друг път на защита. С оглед изложеното съставът на ВКС правилно е приел, че молбата за отмяна е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.305, ал.1 т.5 ГПК и е процесуално недопустима, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по жалбата М. С. и В. Б. направените от тях в настоящото производство разноски за адвокатски възнаграждения в размер на по 400 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,