Решение № 5818 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2016 г.

Решение № 5818 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от И. И. Б. с ЕТ "Корона -93-И. Б.", с. Л., Общ. П., Обл. Т., против решение № 1296/14.06.2016 г. по административно дело № 1538/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт № Р-25-1402921-091-001/16.02.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 153/12.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП, относно установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и за 2012 г. в размер на 9591,20 лв. и прилежащи лихви в размер на 1989,62 лв. и за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2011 г. и м. 04.2011 г. в размер на 1210,49 лв. и прилежащи лихви в размер на 485,14 лв. при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се уважи жалбата срещу РА и се присъдят направените разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., не се представлява по делото. Постъпила е молба от процесуалния представител на директора на Дирекция "ОДОП" - В. за даване ход на делото с оспорване на касационната жалба и претендиране разноски в размер на 928,29 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При ревизия на И. И. Б. с ЕТ "Корона -93-И. Б." ревизиращите органи, са установили, наличие на издадени фактури на ревизираното лице през 2011 г. от доставчика "Табак - 4" ЕООД с общ размер на данъчната основа 4 055,36 лева и ДДС 811,07 лева, като същите не са отразени от ревизирания търговец в счетоводството на фирмата. През същата година в счетоводството на предприятието по дебита на сметка 609 - други разходи са начислени разходи за ренти за 2011 г. по договори за наем на земеделска земя. От разходо-оправдателен документ е установено, че в полза на собственика на търговеца е начислена и изплатена рента в размер на 3 803,64 лв. и е съобразено, че получаването на рента от ЕТ "Корона - 93-И. Б." е доход за И. И. Б. и същият е деклариран. Органът по приходите е счел, че изплатената рента неправилно е включена в разходите на търговеца и участва във формиране финансовия му резултат за 2011 г. Констатирано е, че по фактура № 329/13.12.2012 г. издадена от "Агросем 2000" ЕООД за доставка на пшеница на стойност 4 292 лв. и ечемик на стойност 2 320 лева, с получател ЕТ "Корона -93-И. Б." е посочено, че е платена, чрез преводно нареждане. Установено е, че за 2012 г. стойността на закупените пшеница и ечемик е отразена в разходите на предприятието, без същата да е отразена в разходите за производство и без да е включена в себестойността на произведената продукция, поради което органите на приходите са приели, че тя не е следвало да се отразява директно в разходите на предприятието. Обсъдено е твърдението за предоставен на РЛ заем от Е. Е.. При ревизията е констатирано наличие на недостиг на парични средства за 2011 г. в размер на 17 163,20 лева и за 2012 г. - 9 627 лева. Предвид установеното, ревизиращият екип е приел, че при данни за неосчетоводени фактури, недостиг на парични средства и неправилно осчетоводяване на разходи, ревизията следва да бъде извършена по реда на чл. 122 ДОПК, за което ревизираното лице е било уведомено на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Органът по приходите е приложил нормата на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 и т. 7 ДОПК, като е извършил анализ на всички относими към задълженото лице обстоятелства за ревизирания период, които са посочени конкретно и анализирани в ревизионния доклад, като неразделна част от ревизионния акт и с последния са установени задълженията по ЗДДС и ЗДДФЛ за периодите, потвърдени от горестоящия административен орган. Оспорените по РА данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и за 2012 г. са в общ размер на 9591,20 лв. и прилежащи лихви в размер на 1989,62 лв. и за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2011 г. и м. 04.2011 г. в размер на 1210,49 лв. и прилежащи лихви в размер на 485,14 лв.. При определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК, органът по приходите е взел предвид недекларираните приходи от дейността на ЕТ, в резултат на неотчетените приходи за ревизирания период, произтичащи от неосчетоводените покупки на стоки, по отчетната стойност от продажбата на същите. Органът по приходите е извършил анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства поотделно за всяка една от отчетните години, при който анализ е установен размерът на получените и разходвани от ревизираното лице парични средства. Изготвен е паричен поток за всяка една от ревизираните години като са взети предвид начално салдо към 01.01.2011 г. в размер на 7 886,27 лева и приходи от рента. Като разходи в паричния поток по години са отразени извършените разходи по статистически данни на НСИ средно за лице (при съобразяване семейния статус на ревизираното лице), покупко-продажба на земеделска земя, предоставени средства от И. Б. на ЕТ, "попълване на авоари" и парични вноски по банкови сметки на ревизираното лице. При определяне данъчната основа е взета предвид сумата от 6 612 лв., представляваща стойност по фактура издадена от "Агросем 2000" ООД, отразена в разходите, но невключена в себестойността на произведената продукция. В данъчната основа е включена и сума в размер на 35 433,55 лв., с която са завишени разходите по ОПР за 2012 г., без да са налице документи, удостоверяващи основанието за начисляването им. За да определи данъчната основа и данъчните задължения по ЗДДС на жалбоподателя, органът по приходите е приел, че същият не е отразил в счетоводството си, в отчетните регистри и справки декларации за ДДС фактури за стоки - цигари, с доставчика на които ревизираното лице има взаимоотношения и който е проверен в хода на ревизията. Съгласно счетоводната отчетност на жалбоподателя за ревизираният период, не били установени излишъци или липси на стоки, които да са отчетени в счетоводството, както и няма осчетоводени бракувани стоки за периода, което е довело до извода, че стоките са реализирани /продадени/ и от тях не е отчетен приход в нарушение на закона, които обстоятелства са дали основание на ревизиращите да определят и данъчната основа за облагане по ЗДДС по реда на чл. 122 от ДОПК . Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства. При надлежни доказателства в подкрепа на фактическите констатации, в тежест на жалбоподателя е да ги опровергае при условията на пълно и насрещно доказване на твърдените от него факти и обстоятелства. Правилно съдът е приел за неоснователни възраженията, позовавайки се на събраните по делото доказателства и преимуществено - при кредитиране на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза - основно и допълнително заключение. За процесните ревизирани периоди е установен недостиг на парични средства - извършените разходи за периода надвишават получените доходи. Правилни са изводите на съда, че в хода на проведеното административно производство са събрани достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира обоснованият и логичен извод за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 7 ДОПК за определяне на облагаемата данъчна основа за установяване на данъчни задължения. Съдът правилно е приел, че сделките по процесните фактури са осъществени, респективно стоките по тях са получени, съответно продадени на трети лица. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява материалната й доказателствена сила. По делото са налични данни, че продажбата се извършва от микробус, оборудван с мобилно устройство - компютърна конфигурация и фискален принтер свързан с нея. Предаването на стоките се извършва в търговския обект на клиента, като стоката е придружена от документа за доставка. Фактурата се издава на място и стоката се предава на материалноотговорното лице срещу подпис. П. са справки за собствени МПС на доставчика, както и пътни листове за осъществения транспорт. От представената главна книга на ЕТ "Корона - 93- И. Б." се установяват номерата на издадените фактури, датите, данъчните основи и начисления ДДС. С. е посочил, че от жалбоподателя не се оспорва получаването на стоката по фактурите и извършеното плащане на стоката, както и че същите не са отразени в дневниците за покупки същите. Стоката не е била налична към момента на извършване на ревизията, поради което не се оспорва от жалбоподателя, че тя е реализирана. Изводът за получаването на стоките от ревизираното лице е обоснован и с отразяването на фактурите в дневниците за продажби и в съответните справки - декларации на доставчика, обсъдено с останалите доказателства. С включването на фактурите в дневниците за продажби и справките - декларации на доставчика, същите са декларирали задължение за ДДС, както и съответния приход от продажбите. Законосъобразни и мотивирани са изводите на органа по приходите, впоследствие и на съда, досежно неправилното включване в разходи на предприятието тези по фактура с предмет пшеница и ечемик, без същата да е отразена в разходите за производство и без да е включена в себестойността на произведената продукция. Аналогични са мотивите и досежно включването на разходи в размер на 35 433,55 лв., без документална обоснованост, същите са споделят от настоящата касационна инстанция. Обосновано е прието, че разходите за ренти, не следва да се включват при формиране финансовия резултат, поради факта на договаряне сам със себе си. Позовавайки се на Търговския закон, съдът мотивирано е приел, че едноличният търговец е търговското качество на физическото лице, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот. Видно от представените справки ЕТ е отразил по дебита на сметка 609 Други разходи изплатени ренти на физически лица по договори за наем земеделска земя, като едно от лицата е ревизираното физическо лице Бански. Предвид което получаването на рента от ЕТ "Корона - 93-И. Б." е доход за И. И. Б. и не следва да се приема и осчетоводява като разход за ЕТ. Законосъобразни и правилни са изложените мотиви на съда за непризнат заем, за който се твърди, че е даден от Е. Е. през 2010 г. в размер на 20 000 лв. Представена е нотариално заверена декларация подписана през 2015 г. от Е. М. Е., в която заявява, че през 2010 г. е предал сумата от 20 000 лева на И. И. Б.. От представените доказателства не може да бъде установено, че към 23.07.2010 г. сумата е била налична у Е. М. Е.. Съдът правилно е посочил, че наличието на паричните средства е възможно да се установи с доказателства за получени доходи, като в зависимост от характера им се представят писмени доказателства за произхода им. Такива не са ангажирани нито в хода на ревизионното, нито в съдебното производство, а от изслушаните свидетелски показания не може да бъде установена разполагаемостта със средства, обосноваващи предоставянето на 20 000 лв. от заемодателя. Не са налице доказателства за връщане на заемната сума, независимо от уговорения в договора краен срок - 25.07.2015 г. Правилни са изводите на първоинстанционнния съд, че основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ДОПК за данъчно облагане по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК в процесния случай са установени, като доказателства, оборващи обстоятелствата, отразени в процесния РА, не са ангажирани от оспорващия. Възраженията наведени в касационната жалба преповтарят тези фигуриращи в подадената пред първоинстанционната инстанция. Съдът е обсъдил жалбата в нейната цялост, предвид което неоснователен се явява доводът за липса на мотиви в отделни части. При така установените данни, правилно съдът е приел оспорения РА за законосъобразен и жалбата като неоснователна и недоказана, е отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 696 лв. по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение