Определение № 60395 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2325/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 15471/7.ІХ.2021 г. на лице /1/, титулуващо се „лорд проф.д-р д-р“, подадена срещу онази част от определение № 2163 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 10.VІІІ.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 778/2021 г., с която е била оставена без разглеждане негова, съвместна с М. М. Д., частна жалба (с вх. № 94623 от 22.VІІ.2019 г.) срещу акт на състав на Софийския градски съд от 3 юли 2019 г. по т. д. № 1685/2013 г. от категорията на тези по чл. 252-254 ГПК/. С последния е било оставено без уважение искане на Д. за прекратяване на исковото производство - като недопустимо, която претенция е била обосновавана с доводи, че същото дело нямало характера на „търговско“, че искът бил подаден след изтичането на съответния преклузивен срок за това, както и че ищцовото „Кремиковци“ АД (в несъстоятелност) не било внесло дължимата държавна такса. Оплакванията на частния жалбоподател по отношение на атакуваното прекратително определение на въззивния съд са за „нарушаване на европейското право“, както и за постановяване на този акт от незаконен състав на САС, поради това че съдиите Д. Д. и К. М., докато са правораздавали в по-ниския по степен СГС, се отвеждали от разглеждането на „негови дела“. Поради това се претендира отменяване на атакуваното определение на САС за оставяне без разглеждане на съвместната частна жалба (с вх. № 94623 от 22.VІІ.2019 г.) и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за удовлетворяване на съвместно направеното от Д. искане за прекратяване на исковото производство, чието първоинстанционно разглеждане от СГС е било предмет на образуваното пред него т. д. № 1685/2013 г. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Кремиковци“ АД (в Н.), ЕИК[ЕИК], писмено е възразило чрез надлежно упълномощен от синдика юрисконсулт по основателността й, претендирайки за ос9тавянето й без уважение. Инвокиран е довод, че „жалбоподателят не посочва аргументи и не навежда доводи за незаконосъобразността на обжалвания акт“. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. В процесния случай, в резултат от извършената от ВКС служебна проверка, не бе констатирано атакуваното прекратително определение на САС да страда от порок по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК, отнасящ се до „законността“ на тричленни съдебен състав, който го е постановил. От граматическото тълкуване на текста на чл. 22 ГПК, където съществителното „дело“ е членувано, по необходимост следва извод, че сред основанията за отвод не фигурира такова, различно от посоченото в т. 5 на същата процесуална разпоредба, което да се отнася до множество дела, разглеждани в по-ниския по степен Софийски градски съд с участие в производствата по тях на същото лице /1/, титулуващо се „лорд проф.д-р д-р“, като страна по съответния спор. Следователно, достатъчно в процесната хипотеза е, че нито съдията Д. Д., нито съдията К. М., са участвали „при решаването на делото в друга инстанция“. Тук е мястото да се напомни, че участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Като единствено основание за отмяна на атакуваното прекратително определение на САС настоящият частен жалбоподател е релевирал: „нарушаване на европейското право“. Понеже – съгласно изричното препращане на чл. 275, ал. 2 ГПК – по отношение на частните жалби „се прилагат съответно правилата“ и на чл. 260 ГПК, това е основание за квалифициране на горното оплакване за порочност на атакуваното прекратително определение като общо, т.е. - бланкетно. Наред с това може да се констатира, че с обжалвания в настоящето частно производство акт съставът на САС се е произнесъл единствено по процесуалноправен, а не и по материалноправен въпрос, установявайки, че предмет на оставената от него без разглеждане частна жалба е определение на първостепенния съд за отказ да бъде прекратено исковото производство, т.е. такова, което не попада на обхвата на актовете, визирани в т.т. 1 и 2 на чл. 274, ал. 1 ГПК, като подлежащи на обжалване. Изрично указано е на частните жалбоподатели Д., че щом съдебният акт от 3.VІІ.2019 г. е по естеството си определение на първостепенния съд „по движението на делото“, то и контролът за законосъобразността му „ще бъде упражнен едва във връзка с крайния акт по делото“. В заключение, не съществува норма от Общностното право, която съставът на САС да е нарушил с обжалваното в настоящето частно производство прекратително определение. Ето защо, като правилно /законосъобразно и обосновано/, последното ще следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение