Решение № 2644 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от „Тони - 88“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], чрез пълномощника адвокат Н. Йорданова против решение № 27183/ 12.08.2025г по адм. д.№ 6767/ 2024г по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-21-328/19.06.2024г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е потвърдено разпореждане № 35207/20.05.2024г. на длъжностно лице на ТП на НОИ София – град за призната трудова злополука. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че не са обсъдени всички писмени доказателства, не е допусната експертиза или оглед на веществено доказателство и не са изложени мотиви по всички възражения- Оспорва се изводът на съда за изпълнен фактически състав на чл.55, ал.1 от КСО. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и отмяна на решението на директора на ТП на НОИ София град, а в условия на евентуалност - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на ТП на НОИ София град чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. Атанасова с представени писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че категорично са установени всички кумулативни елементи от фактическия състав на трудовата злополука като осигурен социален риск, а възраженията на осигурителя за противното правилно са приети за неоснователни. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Ц. Н. чрез процесуалния си представител адвокат Р. Петкова с подаден писмен отговор оспорва касационната жалба като изцяло неоснователна. Моли съдебния акт да бъде оставен в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира, че съдът е изяснил всестранно фактическата обстановка и е направил верни правни изводи, че в случая е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С решение № 27183/ 12.08.2025г по адм. д.№ 6767/ 2024г по описа на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на „Тони - 88“ ЕООД гр. София против решение № 1040-21-328/19.06.2024г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е потвърдено разпореждане № 35207/20.05.2024г. на длъжностно лице на ТП на НОИ София – град. С разпореждането на основание чл. 55, ал. 1 от КСО е призната за трудова злополуката- травматично увреждане, довело до смъртта на Ц. Г. Н. на 04.03.2024г., декларирана от осигурителя „Тони - 88“ ЕООД. От доказателствата по делото е прието за установено, че Ц. Г. Н. е работил по безсрочен трудов договор № 99/01.03.2021г. на длъжност „водач на товарен автомобил над 12т“ в „Тони – 88“ ЕООД. На 04.03.2024г. Н. е осъществявал доставка на насипен цимент от циментов завод „Холсим България” ЕАД до производствена база на „Техносим” ЕАД. Придвижвайки се свободно в тази база, е притиснат на линията, върху която се движи готова продукция, от въртяща се част на машината, вследствие на което получава: механична асфикция, притискане на снагата, което е довело до смъртта му. административното производство е образувано с подадена от осигурителя декларация за трудова злополука с вх. № 319 от 18.03.2024 г в ТП на НОИ –София град. Със заповед № 1015-21-106/25.03.2024г. на ръководителя на ТП на НОИ София-град е назначена комисия, която да извърши разследване на злополуката. Резултатите от проведеното разследване са обективирани в протокол № 43 от 14.05.2024 г., подписан от всички членове на комисията. С разпореждане № 35207 от 20.05.2024г., г. длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО е приело трудовата злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. По жалба от осигурителя „ТОНИ-88“ ЕООД с решение № 1040-21-328/19.06.2024г. на директора на ТП на НОИ София – град разпореждането е потвърдено. За да отхвърли жалбата на осигурителя, първоинстанционният съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ София – град е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, спазена е изискуемата от закона писмена форма, с посочване на фактически и правни основания за издаване на акта, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен материалният закон. Тези изводи съдът е направил с оглед приложените по делото писмени доказателства. Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, отговорено е на инвокираните възражения. Обосновано е наличие на всички предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО, вкл. и функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето, довело до увреждане на здравето и в последствие до смъртта на Ц. Н.. По спорния въпрос дали увреждането на здравето и настъпилата смърт са по време, във връзка и по повод на извършваната от пострадалия работа е прието с оглед всички представени по делото доказателства, че злополуката е станала през работното време, при доставка на насипен цимент, каквито са били задачите за деня, възложени на работника, т.е. пострадалото лице към момента на настъпване на злополуката е осъществявало дейности във връзка с изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с „ТОНИ – 88“ ЕООД. Касационната инстанция намира оспореното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно. Всички относими към правния спор факти и обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд и въз основа на тях е направен законосъобразен извод за неоснователност на инициираното пред него оспорване на процесния индивидуален административен акт. В мотивите на решението са изложени собствени правни изводи на съда относно функционалната връзка между смъртта на Ц. Г. Н. и извършваната работа като шофьор на товарен автомобил/ при работодател „ТОНИ – 88“ ЕООД. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и правилно е достигнал до извод за законосъобразността му. С оглед събраните доказателства по делото се установява, че са налице всички задължителни елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО – внезапно увреждане на здравето, довело до смърт, вследствие на настъпил инцидент при и по повод на извършване на работа за работодателя и изпълнение на трудовите му задължения. Правилно и обосновано не са споделени доводите на касатора за липса на функционална причинна връзка между настъпилото увреждане и извършваната от пострадалия работа. Оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Съдът в мотивите си надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички правнозначими доводи и възражения на страните. Действително в съдебно заседание не е извършен оглед на вещественото доказателство – видеозапис, представен на CD. Касаторът обаче не е оспорил автентичността на записа (дори в касационната жалба се позовава на него), нито е възразил против приемането му като доказателство. При това положение не е имало пречка първоинстанционният съд да го приобщи към доказателствения материал по делото без изготвянето на експертиза от вещо лице. В хода на съдебното дирене не са събрани доказателства за различен механизъм на злополуката в сравнение с приетия от съда. Безспорните обстоятелства, че пострадалият е влязъл без предпазни средства и без придружител в производственото помещение, в нарушение на проведените му инструктажи и вътрешните правила на „Техносим” ЕАД, не дисквалифицират злополуката като трудова. Изложеното сочи, че пропускът на съда да извърши оглед не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е довел до ограничаване на процесуалните права на касатора, нито е възпрепятствано разкриването на обективната истина. В този смисъл не би се стигнало до друг правен резултат, обосноваващ наличие на хипотезата на чл.55, ал.3 КСО, както се поддържа от касатора. С оглед събраните в хода на проверката и неопровергани в съдебното производство доказателства, се установява по категоричен начин, че смъртта на Ц. Г. Н. е настъпила през работното му време, при доставка на насипен цимент, съобразно възложените му задачи за деня. Дори да се прием, че самоволно и без належаща причина е навлязъл в производственото помещение на „Техносим” ЕАД, това не е достатъчно за формиране на извод за умишлено причинено увреждане от страна на осигуреното лице. Липсата на доказателства пострадалият да е съзнавал и да е искал и целял или допускал настъпването на вредоносния резултат налагат възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до смърт, и условията на труд, както и че изискванията на чл. 55, ал. 3 от КСО не са изпълнени и злополуката е трудова по своя характер. Както правилно се сочи в съдебното решение, и евентуално съпричиняване на злополуката в резултат от небрежно поведение на пострадалия работник, като следствие от неспазване на издадена заповед/проведен инструктаж за безопасност и здраве при работа, е неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че сочените в касационната жалба аргументи за отмяна на оспореното решение са неоснователни и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора, който единствен е направил искане за присъждане на разноски, такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,