Определение № 3116 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 във вр. с чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е частна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), чрез гл. юрк. Х. Маринова, против определение № 415 от 13.01.2026 г., постановено по адм. д. № 2607/2025 г. на Административен съд – Варна (АС – Варна), с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 13855 от 10.12.2025 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел за несвоевременно направено искането за присъждане на разноски. Иска обжалваното определение да бъде отменено и да се уважи искането за присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – И. Й. К., изразява становище за неоснователност на частната жаба и правилност на оспореното определение. Иска оспореното определение да бъде потвърдено от касационната инстанция. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е приел, че при представянето на административната преписка административния орган не е изразил становище по първоинстанционната жалба, нито е направил искане за присъждане на разноски. На 17.11.2025 г. за насроченото открито съдебно заседание на 02.12.2025 г. е редовно призован, на което не е изпратил представител. В същото съдебно заседание е даден ход по съществото на спора. Становище по първоначалната жалбата и по същество на спора, ведно с искане за присъждане на разноски, е изразено в писмени бележки, които са постъпили в съда след проведеното съдебно заседание с вх.№ 220294/03.12.2025 г. по описа на АС - Варна. При тези установявания и съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че претенцията за присъждане на разноски не е направена своевременно, поради което е оставил искането на директора на ГДНП с правно основание чл. 176а, ал. 1 АПК без уважение. Определението е правилно. Според разпоредбата на чл. 80 от ГПК, както и съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Следователно това е крайният момент, до който може да се иска присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Законово определен начален момент няма, но за ответника, както е в конкретния случай, са възможни няколко варианта: при подаване на отговор на жалбата, със съпроводителното писмо, с което се изпраща на съда административната преписка, с други молби в хода на съдебното производство до приключване на последното открито съдебно заседание. За да бъдат присъдени разноски е необходимо не само да са реално направени, но и да са поискани. Този извод следва от принципа на диспозитивното начало в процеса, а именно, че страните определят предмета на делото и обема и вида на търсената защита. В конкретния случай присъждането на разноски е поискано за пръв път в писмени бележки, постъпили в деловодството на решаващият съд след проведеното открито заседание, в което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване, поради което законосъобразно АС – Варна е оставил искането за изменение на решение № 13855 от 10.12.2025 г. по адм. д. № 2607/2025 г. в частта с разноските без уважение. Предвид изложеното оспореното определение като валидно, допустимо и правилно, поставено при липса на наведените отменителни основания, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение