Определение № 281 от 12.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от И. Й. Т. от [населено място], обл. К. срещу определение № 54 от 11.01.2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 3/2011 г. Със същото се оставя без разглеждане подадената от нея жалба против разпореждане от 03.11.2010 г. на Окръжен съд [населено място] по гр. д. № 159/2010 г., с което исковата й молба е оставена без движение и е указано да внесе дължимата държавна такса по предявения иск в размер на 4 000 лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Подробни съображения са изложени в частната жалба. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: Производството по гр. д. № 159/2010 г. по описа на ОС [населено място] е образувано по искова молба от И. Й. Т. срещу [фирма] [населено място]. Ищцата претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ, с оглед настъпилата смърт на сина й Р. К. К. при ПТП на 09.11.2009 г. С разпореждане от 03.11.2010 г. СмОС е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищцата да внесе дължимата държавна такса по предявения иск в размер на 4 000 лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Срещу разпореждането за дадените указания ищцата (жалбоподател в настоящото производство) е подала частна жалба, в която твърди, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК в конкретния случай не се дължи държавна такса. С определение № 54 от 11.01.2011 г. Пловдивски апелативен съд е оставил без разглеждане подадената жалба, по съображения, че атакуваният съдебен акт не прегражда производството по делото. Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК законодателят е очертал хипотезите, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. С разпореждането от 03.11.2010 г. на СмОС са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на подадената исковата молба. С оглед изпълнението или неизпълнението на същите, съдът ще разгледа претенцията по същество или същата ще бъде върната на подателя й по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК. Атакуваното разпореждане пред П. не е от категорията на посочените в цитираната норма актове, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Освен това, в действащата в момента процесуална уредба не е предвидена възможността, актовете на съда, с които се дават указания за отстраняване нередовности на искови молби, респ. жалби, да подлежат на контрол от по-горен по степен съд. Това налага извода, че подадената пред въззивния съд жалба срещу съдебен акт, неподлежащ на съдебен контрол, е недопустима, с оглед на което правилно същата е оставена без разглеждане. При тези фактически данни, определение № 54 от 11.01.2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 3/2011 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение