Определение № 224 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4665/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. К. С. с вх. № на ВКС 508504 / 03.11.2022 г. срещу разпореждане № 3659 от 23.11.2021 г. по в.ч.гр.д. № 4087 /2020 г. на Софийски апелативен съд, с което e върната частна жалба с вх. № 5550 /06.04.2021 г. срещу определение от 18.01.2021 г. по делото. За да постанови обжалваното разпореждане докладчикът по делото е приел следното: Подадената частна жалба е била нередовна; с разпореждане о 06.08.2021 г. е оставена без движение с указание за отстраняване на нередовности в седмодневен срок; съобщението за разпореждането е съобщено лично на жалбоподателя на 20.09.2021 г., а от процесуалния му представител адв. С. - на 19.10.2021 г., видно от приложените по делото разписки, след което съдът е продължил срока с още 10 дни, но въпреки това указанията на съда не са изпълнени. Настоящият състав намира, че частната жалба е просрочена поради следното: Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е подадена във ВКС на 03.11.2022 г., с вх. № на ВКС 508504 от същия ден, а видно от приложено към обжалваното разпореждане съобщение (закрепено е върху разпореждането, което е с № 56 по ч.гр.д. № 728 /2022 г. на ВКС, IV г.о.), обжалваното разпореждане № 3659 от 23.11.2021 г. по в.ч.гр.д. № 4087 /2020 г. на САС е съобщено на частния жалбоподател лично на 12.07.2022 г.. Получаването на разпореждането от частния жалбоподател на 12.07.2022 г. се твърди и от самия него в молба с вх. № на ВКС 6237 /20.07.2022 г., подадена в допълнение към подадената от него жалба до ВКС. Това твърдение представлява признание, т.к. е неизгоден за частния жалбоподател факт. Срокът за обжалването на разпореждането е започнал да тече на 13.07.2022 г. (сряда, присъствен ден) и е изтекъл на 20.07.2022 г. (сряда, присъствен ден). Подадената на 03.11.2022 г. частна жалба е подадената след изтичането на срока за обжалване и на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК следва да бъде върната, а образуваното по нея частно производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Производството по посоченото в частната жалба на Л. К. С. ч.гр.д. № 728 /2022 г. на ВКС, IV г.о. не променя този извод поради следното: С разпореждане от 07.02.20 22 г. по в.ч.гр.д. № 4087 /2020 г. на САС (след постановяване на разпореждането за връщане на частната жалба) е оставена без уважение молба на Л. К. С. за замяна на особения му представител адв. Ю. С. и Л. К. С. е освободен от държавни такси и разноски в производството до окончателно приключване на делото. Л. К. С. е обжалвал първата част на това разпореждане за замяна на особения му представител и е подал молба за определяне на срок при бавност. По частна жалба на Л. К. С. срещу разпореждане от 07.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № 4087 /2020 г. на САС е образувано ч.гр.д. № 728 /2022 г. на ВКС, IV г.о., по което е постановено определение № 101 /16.03.2022 г., с което разпореждането на САС е потвърдено и молбата за определяне на срок при бавност е оставена без уважение. Това определение е окончателно и е влязло в сила с постановяването му. То е постановено преди разпореждането за връщане на частната жалба, поради което не би могло да се приеме, че с него е прекъснат срокът за обжалване (чл.275, ал.2 вр. чл.259, ал.3 ГПК), който както беше посочено, е започнал да тече по-късно - на 13.07.2022 г. (сряда, присъствен ден) и е изтекъл на 20.07.2022 г. (сряда, присъствен ден). Воден от изложеното и на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК съдът