Решение № 830 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11229/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Юпид“ АД, ЕИК 207333792, гр. София, подадена чрез адв. Белелиева, срещу Решение № 26330 от 04.08.2025 г., постановено по адм. дело № 7305/2024 г. по описа на Административeн съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22220223006774-091-001/29.03.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - София, потвърден с Решение № 794 от 12.06.2024 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и е осъдено юридическото лице за разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че съдът не е дал указания към страните, че за установяването на конкретни факти не сочи достатъчно доказателства, както и че материално незаконосъобразен и необоснован е изводът на първата съдебна инстанция, че не са изпълнени материално правните предпоставки за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Пойнт Инвест БГ“ ЕООД. Подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт. Заявява претенция за присъждане на разноски, съгласно представен и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си юрк. Василева, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за което представя и списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е била законосъобразността на РА № Р-22220223006774-091-001/29.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 794 от 12.06.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който е коригиран декларираният от „Юпид“ АД резултат по СД по ЗДДС за данъчен период месец Август 2023 г. от ДДС за възстановяване в размер на 85 400 лева на ДДС за възстановяване в размер на 600 лева, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 84 800 лева по фактури № № 9/01.08.2023 г. № 8/01.08.2023г., № 6/01.08.2023 г. и № 7/01.08.2023 г., издадени от "Пойнт Инвест БГ“ ЕООД. Съставът на АССГ е описал подробно фактическите констатации, установени при ревизията, като е анализирал всички представени по делото доказателства. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, при спазени административно производствени правила за това и при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на подробен анализ на събрания доказателствен материал, вкл. и приетото заключението по допуснатата ССчЕ (което е кредитирано изцяло) съставът на АССГ е установил следната фактическа обстановка: Собствеността по отношение на ФЕЦ Меричлери 1, 2 и 3 и УПИ-та, в които същите са изградени, е придобита от „Поинт Инвест БГ“ ЕООД по силата на [нотариален акт], и Договора за продажба от 24.04.2023 г., за което от подавача „Багос“ АД са издадени и фактури № № 3420/19.04.2023 г., № 3421/24.04.2023г., № 3422/24.04.2023г. и № 3423/24.04.2023 г., противно на възприетото от органите по приходите, поради което и били на лице предпоставките и за последваща реална доставка на ФЕЦ и земя между продавача “Пойнт Инвест БГ”ЕООД и „Юпид“ АД. Анализирайки клаузите на сключения на 25.07.2023 г. между “Пойнт Инвест БГ” ЕООД и „Юпид“ АД договор, съдът е приел, че е уговорено прехвърляне правото на собственост върху трите ФЕЦ (описани като Меричлери 1, 2 и 3 и със съответните технически параметри) на цена от 128 000 лева без ДДС за всяка една от тях и обща цена 384 000 лева без ДДС, която включва сградите и земята, под отлагателно условие – след заплащане на пълната цена по договора (чл. 4), което плащане е уговорено да е изцяло по банков път до 31.12.2023 г. (чл. 3, ал. 2), който срок е удължен до 25.07.2024 г. с Анекс № 1/ 31.12.2023 г. към договора за продажба от 25.07.2023 г. Последвало е издаването на процесните фактури № № 6/01.08.2023 г., с предмет аванс по договор за продажба на ФЕЦ-ове с ДО 100 000лв. и ДДС 20 000 лева; № 9/01.08.2023 г. - земя 496 кв.м., жилищна сграда 74 кв.м., [УПИ] и ФЕЦ ИТН-4412998, Меричлери 3 с ДО 108 000 лв. /след приспадане на аванс - 20 000лева/ и ДДС 21 600 лева; № 8/01.08.2023 г.,- земя- [УПИ], Меричлери 2, жил.сграда, [УПИ]-146кв.м, Меричлери; ФЕЦ, ИТН-4414592, Меричлери 2 с ДО 108 000 лева /след приспадане на аванс - 20 000 лева/ и ДДС 21 600лева и № 7/01.08.2023г.- земя 772 кв.м, жилищна сграда 77 кв.м, лятна кухня 10 кв.м,ст.постройки в УПИ XIV145, ФЕЦ ИТН-4405426. с ДО 108 000лева /след приспадане на аванс - 20 000 лева/ и ДДС 21 600 лева. Плащането е извършвано на части в периода 25.03.2024 г. - 31.05.2024 г., общо заплатената сума възлиза на 289 900 лева, на лице е остатък за плащане в размер на 170 900 лева. При тези факти, съдът е приел, че правото на собственост върху ФЕЦ не е прехвърлено, а извършените от жалбоподателя плащания са с авансов характер. Анализирайки разпоредбите на чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 7 от ЗДДС и кумулативните предпоставки, дадени с чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съдът е приел, че действително принципно с факта на извършено авансово плащане (пълно или частично) законодателят свързва настъпване изискуемостта на съответния размер на данъка, респ. – съответното право на приспадане на данъчен кредит. Изведен е и крайният решаващ извод, че макар и към момента на провежданото съдебно производство да продължават да са налице реални предпоставки за изпълнение на договора от 25.07.2023 г., сключен между “Пойнт Инвест БГ”ЕООД и “Юпид”АД, респ. данъчното събитие да следва да се счита за сигурно с оглед обективните данни, че доставчикът продължава да притежава обектите и да очаква пълно изпълнение на плащането от получателя, който е заплатил повече от половината от договорената дена, крайният извод на ревизиращите относно това, че към месец Август 2023 г. за „Юпид“ АД не е налице право на приспадане на данъчен кредит е правилен и законосъобразен, доколкото към този момент липсва настъпило данъчно събитие по общите правила на закон, респ. изискуемост на данъка, вкл. и в хипотезата на пълно или частично авансово плащане, т.е. данъкът е начислен без основание от доставчика с процесните фактури. Фактът на извършено по-късно частично плащане на цената според съда не обоснова друг извод. Отделно е отчетено и че договорената цена за продажба на ФЕЦ (сгради и земя) съобразно договора от 25.07.2023г. е 384 000 лева без ДДС или 460 800 лева с ДДС, а процесните фактури са с общ размер на данъчните основи - 424 000 лева без ДДС или 509 000 лева с ДДС, което създава съмнение дали са достатъчно точни и пълни и съобразени с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. С тези мотиви е възприета материалната законосъобразност на РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е и правилно постановено. Поддържаното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неизпълнение на задължението по чл. 171, ал. 5 от АПК, е формулирано бланкетно. Не става ясно, за установяването на кои точно относими факти съдът като е бил длъжен не е указал на страната, че не сочи доказателства. При това положение и предвид обхвата на касационния контрол не се дължи служебно произнасяне по така наведеното касационно основание. На следващо място първоинстанционният съд подробно е обсъдил относимите доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. и приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, и е направил обосновани фактически изводи, като въз основа на вярно установените факти правилно е приложен материалният закон. Правилно е определил основният спорен въпрос по делото – настъпило ли е през данъчен период месец Август 2023 г. данъчно събитие, респ. изискуемост на данъка, във връзка с изпълнението на Договорът от 25.07.2023 г., сключен между “Пойнт Инвест БГ”ЕООД и “ЮПИД”АД. Както е дефинирано в чл. 62 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана по-долу само Директивата за ДДС или Директива 2006/112, бел. моя), за нейните цели ""данъчно събитие" означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС" (т. 1), докато "ДДС става "изискуем", когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето - платец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде отложен" (т. 2). В този порядък националният законодател с чл. 25, ал. 1 от ЗДДС определян „доставката на стоки“ като "данъчно събитие", което съгласно ал. 2 "настъпва на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик" (така и чл. 63 от Директивата за ДДС). На датата на възникването на данъчното събитие националният законодател е приел, че настъпва и "изискуемостта на данъка" и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли в общата хипотеза на закона – чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, отклонение от което правило е нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС (съответна и на чл. 65 от Директивата за ДДС), според която изискуемостта на данъка, настъпва на датата на плащането, в случаите на частично или пълно авансово плащане преди да е настъпило данъчното събитие по доставката. Най-сетне съгласно чл. 167 от Директива 112/2006 „Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“, аналогична на която е и разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която правото на данъчен кредит възниква когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. В обобщение следва да се приеме, че преди да е възникнало данъчно събитие, респ. изискуемост на данъка, липсва задължение за неговото начисляване като задължение към бюджета, не може да се говори за възникване на корелативното право на данъчен кредит. В този порядък правилно и обосновано съобразно приложението към делото доказателства първостепенният съд е приел, че през данъчен период месец Август 2023 г. нито е прехвърлено правото на собственост по отношение на процесните активи, нито е прехвърлено правото да се разпорежда със същите като собственик в полза на „Юпид“ АД от страна на „Пойнт Инвест БГ“ ЕООД (което всъщност не се и отрича в касационната жалба). Тук е мястото да се посочи, че видно от съставения РА на „Пойнт Инвест БГ“ ЕООД и събраните доказателства, към месец Август 2023 г., въпреки прехвърленото право на собственост спрямо спорните активи в патримониума на „Пойнт Инвест БГ“ ЕООД, фактическата експлоатация на процесните ФЕЦ-ве се осъществява от „Багос“ АД до окончателното изплащане на цената по договора за покупко-продажба. Тези факти не са отречени и при обжалването този РА – виж Решение № 17665/23.05.2025 г., постановено по адм. дело № 3468/2024 г. по описа на АССГ и Решение № 10548/29.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7443/2025 г. по описа на ВАС. Или както правилно е приел съставът на АССГ нищо от доказателствата по делото не установява в условията на пълно доказване, че "правото за разпореждане с материална вещ като собственик" по отношение на спорните активи е прехвърлено на "Юпид" АД, за да се приеме, че е на лице доставка на стоки, по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено вкл. и с чл. 14 от Директивата за ДДС, съответно чл. 6 от ЗДДС, респ. настъпило данъчно събитие, съответно изискуемост на данъка и възникнало право на данъчен кредит. Както нееднократно се приема в съдебната практика настъпването на данъчното събитие, респ. изискуемостта на данъка и корелативното правото на данъчен кредит, не се свързват с издаването на фактура, а с извършването на доставката на стока или услуга, така както са дефинирани същите в чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, съответно чл. 14 и чл. 24 от Директива 2006/112. Неоснователни са аргументите на касатора, свързани с факта, че в случая се касае до "авансово плащане" по смисъла на ЗДДС, респ. на Директивата за ДДС. В тази хипотеза действително дължимата преценка за това налице ли е доставка, както и установяването на връзката между полученото по доставката и следващите облагаеми доставки, извършени от получателя, изисква предметът на доставката/ите, във връзка с които е уговорено, а и извършено, авансовото плащане, да е достатъчно конкретно определен /наименование на стоките, вид, количество, единична и обща стойност; наименование и вид на услугите, обеми и количества на изработеното и др. /. Действително тези условия в случая са изпълнени и съдът не е приел нещо различно. От доказателствата по делото съставът на АССГ е приел (и всъщност този му извод от фактическа страна не се оспорва от касатора), че към данъчен период месец Август 2023 г. липсва каквото и да било авансово плащане (вкл. и частично) във връзка с разглежданата доставка, за да се приеме, че е настъпила изискуемостта на данъка в хипотезата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, респ. задължение за доставчика да го начисли. Не може да се възприеме тезата на „Юпид“ АД, че макар и в по-късни периоди частично авансово плащане е извършено, което следва да бъде зачетено в случая. Както е посочено например в Решението на СЕО по дело BUPA Hospitals и G. D., C-419/02, т. 45, разпоредба на чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност /идентична с чл. 25, ал. 7 ЗДДС/, представлява отклонение от правилото на чл. 63 и като такова трябва да се тълкува стеснително. В обобщение през данъчен период Месец Август 2023 г., от една страна очевидно не е на лице облагаема доставка на стока по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено от общностния и националния законодател (чл. 6 от ЗДДС, респ. чл. 14 от Директивата за ДДС), а от друга – липсва извършено авансово плащане, още по-малко (както удачно е посочил и съставът на АССГ) за сума в размер 509 000 лева (сборът от данъчните основи и начисления ДДС по процесните фактури), при договорена цена в размер на 384 000 лева без ДДС или 460 800 лева с ДДС, от което следва, че не е настъпила изискуемостта на данъка, вкл. и в хипотезата на авансово плащане и същият се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В обобщение обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен и нестрадащ от релевирания касационен порок по смисъла на чл. 209 от АПК следва да бъде оставен в сила. По въпроса за разноските за касационната инстанция: При този изход на спора – възприетата неоснователност на касационната жалба, и заявена претенция за това от ответника по касационната жалба на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 434 лева, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно и материалния интерес на правния спор. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение