Решение № 2075 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12066/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) – гр.София, чрез юрк. Марчева и от В. К., чрез адв. Панов срещу Решение № 11770 от 29.10.2025 г. по адм. дело № 976/2023 г. по описа на Административен съд – Варна (АС-Варна) в съответните му части.

С първоинстанционното решение по жалба на В. К. е отменен Акт за прекратяване на ангажимент № 01-6500/506/28.02.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие", в частта, с която на основание чл.15, ал.3, т.3 и ал.4, т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. е прекратен ангажимента на В. В. К. по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер над 2122,05 лв. до 10610,22 лв. по направление „Биологично пчеларство" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019 и е отхвърлена жалбата на подпомаганото лице срещу акта в частта, с която на основание чл.15, ал.3, т.4 и ал.4, т.2, б. „в“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е прекратен ангажимента по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2122,05 лв. по направление „Биологично пчеларство" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019.

Първият касационен жалбоподател - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр.София обжалва решението в частта, отменящо Акт за прекратяване на ангажимент относно установените задължения в размер на 2122,05 лв. за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и поради неговата необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Акцентира върху липсата на представен сертификат или писмено доказателство за произведена биологична продукция. Отправя се искане за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ в разглежданата му част. Иска присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност се възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Вторият касационен жалбоподател - В. К. обжалва решението в частта, с която е отхвърлено оспорването му срещу Акт за прекратяване на ангажимент относно подлежащото на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2122,05 лв. по направление „Биологично пчеларство" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че е налице хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и постановяване на друг съдебен акт с отмяна на съответната част от АУПДВ. Претендира деловодни разноски за касационната инстанция.

Всеки от ответниците по касационните жалби оспорва същите.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които този акт в съответните части е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледат досежно тяхната основателност.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Акт за прекратяване на ангажимент № 01-6500/506/28.02.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл.15, ал.3, т.3, и т.4 и ал.4, т.1 и т.2, б.“в“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПДП е прекратен ангажимента по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично пчеларство" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019 във връзка с подадените от В. К. заявления за подпомагане с УИН 03/220616/69863, УИН 03/100717/75891, УИН 03/040518/77939 и УИН 03/280619/83624 в размер на 10610,22 лв.

Първостепенният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 59 АПК писмена форма.

С първоинстанционното решение е отменен процесният акт и подлежащото на възстановяване публично държавно вземане в размер над 2122,05 лв. до 10610,22 лв. и е отхвърлено оспорването на лицето срещу АУПДВ в останалата част.

След анализ на доказателствата по делото, включително заключението по съдебно-биологичната експертиза, според което пчелният мед е биологично произведен, АС - Варна е обосновал извод за материална незаконосъобразност на административния акт в частта, отнасяща се за липсата на изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. от страна на кандидата, а именно липса на представен сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция.

АС - Варна е акцентирал върху обстоятелството, че през 2018 г. от „Австрия Био Гаранти“ (контролираща организация), е установено наличие на 0,040mg/кg кумафос във връзка със взета проба от восъка от питите вместо от пчелния мед, поради което е наложена мярка по чл.40, ал.6 от Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г., състояща се в определянето на пчелина в [населено място] в „ПП“-предходен период.

Съдът е ценил резултата от лабораторен анализ от взета проба на 02.08.2019 г. от Институт „Биоеллас“ АД, според който анализ не се установява наличие на забранените вещества за биологичното производство, за което е издаден сертификат за анализ №118611/21.08.2019 г. Въпреки отрицателната проба за пестициди и изтеклата наложената 12-месечна мярка по чл.26, т.5 от Наредба №1/2013 г. е продължило прилагането на същата и през следващите 12 месеца, тъй като в сертификата било посочено, че и за времето от 03.10.2019 г. до 02.10.2020 г. предприятието е със статут преходен период. В тази връзка първостепенният съд е подчертал, че при всички проверки на място в пчелина в [населено място] е установено спазване на всички правила и изисквания за биологично отглеждане на пчелните семейства. Ценил и уведомлението за решение за съответствие във вр. с Протокол № 1909190065 от 03.10.2019 г. издадено от Институт „Биоеллас“ АД, според който произведения от него 350 кг. пчелен мед е биологично чист продукт, без наличие на замърсители.

Съдът е изложил съображения, че в резултат на незаконосъобразното прилагане на мярката по чл.40, ал.6 от Наредба №1/2013 г. съгласно чл.26, т.5 от Наредба №1/2013 г. на пчелина и след изтичане на срока на действието й, чрез отразяване в сертификата, че и през времето от 03.10.2019 г. до 02.10.2020 г. пчелина е в „преходен период“ е обусловило неправилния извод, че той е нарушил задължението си по чл. 33, ал.1, т.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., тъй като до 30 октомври на 2020 г. не е получил сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведения от него пчелен продукт /пчелен мед/ с правилата на биологичното производство, които сертификат или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция.

АС-Варна е възприел извода на административния орган за нарушение от страна на земеделския производител на основание чл.15, ал.3, т.4 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. - неподадено заявление за плащане за кампания 2020 г. въпреки посочената от подпомаганото лице разпоредба на §20 от ПЗР към Наредбата, указваща че през 2020 г. няма да се подпомагат площи/животни и пчелни семейства, които са в период на преход и е отхвърлил жалбата срещу процесния акт в описаната част.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

1. По касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр.София:

Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд както за незаконосъобразност на оспорения Акт за прекратяване на ангажимент и подлежащото на възстановяване публично държавно вземане в размер над 2122,05 лв. до 10610,22 лв. съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт.

Както правилно е посочил първостепенният съд, основанията и условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент, са регламентирани в чл. 15, ал. 1 - 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като съгласно ал. 3, т. 3 на същия /настоящата хипотеза/ биологичният ангажимент се прекратява в случаите, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредбата. В разглеждания случай причина за издаването на оспорения пред АС – Варна административен акт е липсата на спазване на изискването на т. 2 от чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Посочената разпоредба (в приложимата редакция) предвижда задължение за подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията, до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление /чл. 6, ал. 2 от Наредбата/, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство следва да удостоверяват произведена биологична продукция.

Следва да се посочи, че прекратяването на ангажимента по мярка 11„Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. представлява нарушение на принципа на пропорционалност по чл. 5 §4 ДЕС, доколкото е приложена най-тежката санкция от страна на административния орган при липса на доказано материално нарушение на правилата за биологично производство. В случая, при всички проверки на място в пчелина в [населено място] и във всички издадени документи от контролиращите субекти ТП „Австрия Био Гаранти“, а впоследствие „Институт „Биоеллас“ АД е констатирано, че в пчелин с рег. №9103-0035 се отглеждат 200 бр. пчелни семейства съобразно разпоредбите и изискванията за биологично пчеларство в Наредба № 4/24.02.2015 г. на МЗХ, в Регламент (ЕО) № 834/2007 на съвета от 28.06.2007 и в Регламент (ЕО) № 889/2008, Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г.

Обосновано на доказателствата по делото и заключението на вещото лице по СБИ, административният съд е приел, че не е налице нарушение на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., доколкото първата проба за анализ е взета от восъчните пити, поради което е наложена мярка по чл.40, ал.6 от Наредба №1/2013 г. съгласно чл.26, т.5 от Наредба №1/2013 г., състояща се в определянето на пчелина в [населено място] в „предходен период“, считано от 20.09.2018 г. до 20.09.2019 г.

На следващо място, на 02.08.2019 г. от „Институт „Биоеллас“ АД е взета нова проба (Age 2125) на пчелен мед, резултатът от която е отрицателен за пестициди. Вследствие на което с уведомление за решение за съответствие от 03.10.2019 г. от контролиращата организация са отправили писмено предложение към К., ако желае да предлага на пазара продуктите си с позоваване на метода за биологично производство, да им изпрати макет на етикетите, които ще използва и писмено описание на опаковките, които ще носят логото на БиоЕллас, за да приключи процеса по издаване на разрешение за предлагане на пчелния мед произведен от пчелина му на пазара като биологичен продукт. Въпреки, че на 20.09.2019 г. е изтекла наложената 12-месечна мярка по чл.26, т.5 от Наредба №1/2013 г. на пчелина на подпомаганото лице, до която дата заради мярката е считано, че е в преходен период, в издадения му за следващия период сертификат с код BG-62295/E1 от 03.10.2019 г. от „Институт „Биоеллас“ АД е продължило прилагането на тази мярка и през следващите 12 месеца (03.10.2019 г. до 02.10.2020 г.)

В допълнение на горното, експертът е посочил, че е налице противоречие между посочения статус в сертификата издаден на 03.10.2019 г., че е в период на преход – „ПП“ и произведения чист от всякакви замърсявания пчелен мед от пчелина на К..

С оглед на изложеното, формалното отбелязване на „преходен период“ в сертификата не е равнозначно на липса на реално прилагане на правилата за биологично производство, предвид че доказателствата по делото установяват обратното.

От Решението от 16 април 2025 година по дело C‑42/14 на Съда на ЕС, следва принципният извод, че санкции в областта на подпомагането за биологично земеделие са допустими само при доказано материално нарушение на изискванията на правото на ЕС. С оглед обстоятелството, че издаването му е било обвързано с бъдещо пускане на продукта на пазара, което условие не произтича от разпоредбите на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. във вр. с Регламент (ЕО) № 834/2007 на съвета от 28.06.2007 и в Регламент (ЕО) № 889/2008, Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г., то прекратяването на ангажимента противоречи на целите на мярка 11„Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. и установените принципи в правото на ЕС.

В тази връзка от значение е кога започва да тече посоченият по - горе 5 – годишен период. Регламентацията на последното присъства в чл. 6 от Наредба № 4/24.02.2015 г., който гласи, че биологичните направления се изпълняват за срок от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане". С оглед предходното в настоящия случай правилно е прието, че за начало на визирания период се счита първата година на поетия от К., а именно 2016 г. /годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане“/, респективно задължението по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата е следвало да бъде изпълнено от подпомаганото лице до 30 октомври 2020 г. /петата година от ангажимента/, като възражението на касатора К. в тази връзка е основателно.

Следователно АС - Варна правилно е приел, че са налице писмени доказателства за произведена биологична продукция, които обосновават извод за липса на нарушение на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата.

2. По касационната жалба на В. В. К.:

Несподелими са съображенията на административния съд относно законосъобразността на акта по отношение на прекратения ангажимент на лицето по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 г. на основание чл.15, ал.3, т.4 и ал.4, т.2, б. „в“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и определеното подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2122,05 лв. по направление „Биологично пчеларство" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019.

Видно от посоченото в оспорения акт и приетото от съда подпомагнатото лице е извършило нарушение по чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като не е подало заявление за плащане през петата година на ангажимента - кампания 2019 г. и съответно е определено К. да възстанови 20 % от 10 610,22 лева съгласно чл. 15, ал. 4, т. 2, б.в от Наредбата.

Основателно касационният жалбоподател се позовава на § 20 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 24.02.2025 г., съгласно която през 2020 г. няма да се подпомагат площи/животни и пчелни семейства, които са в период на преход. След като е установено, че съгласно сертификата от 03.10.2019 г., до 02.10.2020 г. пчелинът е квалифициран като такъв в преходен период, то обосновано и съобразно житейската логика лицето не е подало заявление за петата година на многогодишния ангажимент. В този смисъл не може да се приеме, че К. е извършил твърдяното от административния орган нарушение по чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредбата, което обуславя извода за незаконосъобразност на оспорения акт и в посочената част.

Следователно, решението в частта, в която е отменен Акт за прекратяване на ангажимент № 01-6500/506/28.02.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" в частта, с която на основание чл.15, ал.3, т.3 и ал.4, т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. е прекратен ангажимента на В. В. К. по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер над 2122,05 лв. до 10610,22 лв. по направление „Биологично пчеларство" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019, е правилно, а в останалата част като неправилно следва да се отмени, като се постанови друго с отмяна на акта в частта, с която на основание чл.15, ал.3, т.4 и ал.4, т.2, б. „в“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е прекратен ангажимента по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2122,05 лв. по направление „Биологично пчеларство" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019.

Във връзка с разноските, решението следва да се отмени в частта, в която са присъдени в полза на ДФЗ разноски в размер на 160 лева.

Относно касационното производство, в полза на заместник изпълнителния директор на ДФЗ не се следват разноски поради отхвърляне на подадената от него касационна жалба и уважаване на касационната жалба на К.. В полза на В. К. следва да се присъдят разноски в общ размер на 709,15 евро съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени такива за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и второ и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,