Определение № 2769 от 06.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1351/2026 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Молителят „Л гард 17“ ЕООД чрез адв. Камен Колев Киров е подал молба на 14.07.2026 г., в която излага обстоятелства, че е с отговора на касационната жалба е поискал присъждане на разноски за касационното производство. Независимо от недопустимостта на касационната жалба, същата е била администрирана, връчен му е препис от същата. Поради това е направил и разноски за касационното производство, които следвало да му бъдат присъдени. Моли да се допълни определението. Моли да му се присъдят разноските, които се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Държавата чрез Министерство на туризма излага съображения, че искането е неоснователно. Съдът е приел касационната жалба за недопустима и не се следвали разноски. Също така бил направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и счита, че следва да се определи в по-малък размер. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 2028 от 07.07.2026 г. по настоящето дело касационната жалба на Държавата чрез министъра на туризма е оставена без разглеждане. Искането за допълване на определението е подадено на 14.07.2026 г., следователно е постъпило в предвидения в чл. 248 от ГПК, срок. Видно от данните по делото, ответникът по касационната жалба - „Л-гард 17“ ЕООД е депозирал отговор на касационната жалба, в който е формулирал искане за присъждане на разноски. Към отговора на касационната жалба е представен списък с разноски, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 140 евро. Представена е фактура и доказателства за банков превод на сумата по сметка на адвокат Киров. Съдът установи, че с постановеното определение № 2028 от 07.07.2026 г., съдът е оставил без разглеждане на касационната жалба. С определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски. С оглед на това обстоятелство са налице предпоставките, предвидени в чл. 248 от ГПК, определението на съда следва да се допълни. Направени са от ответника разноски в посочения размер 1 140 евро. Същите са реално платени, като е постъпила сумата по сметка на адвокатско дружество „Киров А.“, в което представляващия адвокат Киров е съдружник. С оглед формулираното възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, формулирано от касационния жалбоподател Държавата, следва да се прецени заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият състав, за да определи дали е заплатено справедливо възнаграждение на адвоката, пълномощник по делото, преценява правната и фактическа сложност на делото, вида на спора, материалния интерес на делото, вида на извършената адвокатска работа. С оглед разясненията в решението по дело С-438/22 г., СЕС, настоящият съдебен състав намира, че не може да приложи националната правна уредба относно минималните адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1 от 09.01.2004 г., издадена от ВАдвС. В настоящия случай, изводът е, че заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 1 140 евро е прекомерно. Депозиран е само отговор на касационната жалба. Делото няма правна и фактическа сложност. С оглед сложността на спора, както и действията, които следва да се извършат, следва да се приеме, че е прекомерно заплатеното възнаграждение. Касационният жалбоподател дължи възмездяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро. По изложените съображения Върховният касационен съд