Определение № 108 от 23.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на И. В. И., чрез адв. В. С., срещу протоколно определение на Варненски апелативен от 17.09.2014г. постановено по гр.д. № 297/2014г., с което е оставено без уважение искането му за присъединяване към въззивната жалба на М. П.. Жалбоподателят намира определението за преграждащо по-нататъшното развитие на делото спрямо него и съпругата му. Излага съображения, че спрямо тях ревандикационният иск не е уважен доколкото липсва диспозитив за осъждане да предадат владението върху имота. Вместо това е уважен непредявен установителен иск. Затова счита, че няма законови пречки да се присъедини към подадената от М. П. жалба, тъй като решението спрямо него и съпругата му не е влязло в сила. Ответникът по частната жалба З. Г. Г., чрез пълномощника си адв. Д., взема становище за неоснователност на съъщата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Производството по гр.д. № 297/2014г. на Варненски апелативен съд е въззивно и е образувано по жалба на М. Д. П. срещу решение № 300 от 28.02.2014г. по гр.д. № 2512/2013г. на Варненски окръжен съд. С последното е признато за установено по отношение на М. Д. П., И. В. И. и Я. Т. И., че З. Г. Г. е собственик на недвижим имот в [населено място], [улица], а именно: 100/245 ид.ч. от дворно място, цялото от 245 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор № 10135.1506.180, заедно с надсутеренен жилищен етаж от къщата, построена в дворното място, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.1506.180.1.1, състоящ се от две стаи, салон, кухня, килер и тоалет, заедно и с припадащите се идеални части от общите части на сградата, като М. Д. П. е осъдена да предаде на З. Г. Г. владението върху имота. Ответниците И. и Я. И. са поискали допълване на решението чрез постановяване на отхвърлителен диспозитив по осъдителната част на иска по чл.108 ЗС спрямо тях. Варненски окръжен съд, с допълнително решение от 10.04.2014г., е оставил молбата без уважение като е приел, че искът по чл. 108 ЗС е един, но съдържа два елемента; затова при евентуално отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС спрямо ответниците И., би се формирала сила на пресъдено нещо, че ищецът не е собственик на имота, което не съответства на изводите на съда. Подадената от И. въззивна жалба срещу допълнителното решение е върната поради неотстраняване на нередовностите й. Варненски апелативен съд е сезиран с въззивна жалба от ответницата М. П. срещу основното решение по делото. С молба от 04.09.2014г. И. И. и Я. И. са поискали да се присъединят към жалбата. С обжалваното определение от съдебно заседание на 17.09.2014г. Варненски апелативен съд намерил искането за неоснователно. Изтъкнал е, че И. и Я. И. са можели да обжалват решението на Варненски окръжен съд в установителната част на иска по чл. 108 ЗС, но не са упражнили това свое право. Що се отнася до допълнителното решение, в него липсва осъдителен диспозитив спрямо И. и те нямат интерес от обжалването му. В същото заседание съдът е дал ход на устните състезания и на 08.10.2014г. е постановил решение по делото, с което е потвърдил първоинстанционното решение. В. решение е обект на касационно обжалване пред настоящия състав по гр.д. № 1243/2015г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че определението, с което не се допуска присъединяване към подадена въззивна жалба подлежи на обжалване. С него се прегражда възможността на неподалия въззивна жалба другар да участва в производството като въззивник и по този начин да препятства влизането в сила на първоинстанционното решение по отношение на себе си и да постигне еднакво решаване на делото спрямо обикновените другари. Предвид постановеното от Варненски окръжен съд решение, с което е признато за установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на имота, а само ответницата П. е осъдена да предаде владението върху него, то несъмнено е налице интерес за ответниците И. и Я. И. да обжалват решението, съответно налице е и интерес да се присъединят към въззивната жалба на М. П.. Затова, преценката на въззивния съд за липса на интерес от присъединяването е неправилна. Същевременно, доколкото към момента на разглеждане на частната жалба вече е постановено въззивно решение по жалбата на М. П., то е отпаднал интереса от присъединяването. Евентуалното допускане на присъединяване в сегашния момент, не би се постигнало никакъв правен резултат, тъй като въззивното производство е приключило. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане поради липса на интерес от разглеждането й към настоящия момент. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.