Определение № 6975 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Б. К. Х. от гр. Варна против определение № 367 от 13.01.2025г., постановено по адм.д № 1556 по описа за 2024г. на Адмнистративен съд - Варна. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД оспорва основателността на частната жалба в депозиран по делото писмен отговор. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима раз разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд -Варна, на осн. чл. 159, т.1 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на Б. К. Х. против мълчалив отказ на „Електроразпределение Север“ АД по негова молба вх. №680900895/05.06.2024г., с която на осн.чл.21 ал.1 от АПК вр.§1 т.1 и т.2 от ДР на АПК, §1 т.1 - 4 от ДР на Закона за администрацията, §1 т.1 и т.12 от Закона за електронното управление, и чл.32 т.3 и чл.56 от Директива 2019/944, е поискал извършване на административна услуга – „ЕРП Север“ да му предостави данни за размерите, в които е провизирало в годишните си данъчни отчети своето задължение за заплащане на цена за достъп до трафопост в гр. Варна с диспечерско наименование „МТП 1694“. Жалбоподателят е обосновал искането си за получаване на адинистративна услуга от дружеството, като е посочил, че то извършва пренос на електроенергия, представляваща обществена услуга, във връзка с която то дължи административно обслужване. Съдът е изложил мотиви, съгласно които в настоящия казус "Електроразпределение север" не извършва обществени услуги и по тази причина не е административен орган по см. на чл. 21 АПК, поисканата информация от жалбоподателя не представлява искане за предоставяне на административна услуга, по см. на §1 ДР ЗА. Определнието на съда е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 21, ал.1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Легалната дефиниция на понятието „организация“ се съдържа в § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на АПК. Съгласно цитираната норма организацията представлява юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. За да бъде счетена за административен орган, тази организация следва да бъде овластена с административни правомощия въз основа на закон. Частният жалбоподател се позовава на това, че представлява организация, предоставяща обществени услуги, като изхожда от определението за това, съдържащо се в ЗА. Правният институт "организация, предоставяща обществена услуга" е пряко свързан с упражняване на административни правомощия, т.е. с правомощието да се издават административния актове, подлежащи на обжалване по реда на АПК. Съгласно §1, т.4 и 5 от ДР на Закона за администрацията, "Организация, предоставяща обществени услуги" е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече от услугите по т. 4."Обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. Понятието "административна услуга" също е легално дефинирано в §1, т.2 ДР на ЗА "Административна услуга" е: а) издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение; б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения;в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице; г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга;д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация. Въпреки доказаната по делото собственост върху трафопост "МТП 1964", жабоподателят не е посочил правния си интерес от предоставяне на посочената информация. За разлика от изрично посочената в закона като услуга електроснабдителна дейност, предоставянето на подобна информация не е нормативно предвидено като административна услуга, която да бъде извършвана по отношение на собствениците на трафопостове. Правилно съдът е преценил, че отказът да се предостави исканата информация не представлява административен акт съобразно чл. 159, т.1 АПК и не подлежи на обжалване пред адимнистратнивния съд по реда на АПК. Жалбоподателят разполага с възможност по чл. 22 ЗЕ, като по делото не е установено същият да се е възползвал от същата. Водим от изложеното, Върховният административен съд