Определение № 16 от 30.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1962/2014 г.

Сливенският районен съд е повдигнал по реда на чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 44 НПК спор за подсъдност с Пловдивския районен съд относно обжалването на наказателно постановление на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за административно нарушение по чл. 206, ал. 1 Закона за енергетиката, извършено от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място]. Спорът между съдилищата е за мястото, където е било извършено административното нарушение (чл. 59, ал. 1 ЗАНН). Според прокурора от Върховната касационна прокуратура спорът трябва да бъде разрешен в полза на Сливенския районен съд (СлРС) и делото да бъде разгледано от Районен съд - Пловдив. Върховният касационен съд намери спорното дело за подсъдно на РС - Пловдив. В наказателното постановление се твърди, че дружеството не е изпратило отговор на подадена жалба, от г-жа Л. Д. Н., в срок от един месец от получаването й, с което не е изпълнило разпоредбата на т. 3.3.6 от лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г., издадена [фирма] за дейността „разпределение не електрическа енергия”. Посоченото неизпълнение на условията по издадената му лицензия съставлява нарушение на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Видно от наказателното постановление, дружеството е със седалище в [населено място]. При това положение трябва да се приеме, че административното нарушение е извършено на територията на [населено място], тъй като съгласно общите правила за изпълнение (чл. 68, б. „в” от Закона за задълженията и договорите) задължението за предприемане на действие свързано с лицензията е следвало да бъде изпълнено там където се намира седалището и адресът на управление на юридическото лице. С направените от ВКС изводи съвпада становището на СлРС, поради което и съставът на І н.о.