Определение № 5637 от 29.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4345/2025 г.

Производството е по реда на чл. 228 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ИНТЕРКОМ ШИПИНГ“ ЕООД, чрез процесуален представител адвокат Н. Н. Станев против Определение №3689/01.04.2025 г. постановено по адм. дело №2529/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и делото да бъде върнато на Административен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Варна не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е NEоснователна по следите съображения. За да постанови оспореното Определение №3689/01.04.2025 г., съдът е приел, че е подадена касационна жалба от „ИНТЕРКОМ ШИПИНГ“ ЕООД, чрез процесуален представител адвокат Н. С. против Решение №1108/31.01.2025 постановено по адм. дело №2529/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. С определение №2655/10.03.2025 г. АС – Варна е оставил жалбата без движение като е дал възможност на касатора в 7 – дневен срок от уведомяване то да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 200 лева, да представи препис от жалбата и доказателства за подаването й в срок до 04.03.2025 г. В дадения седемдневен срок било представено единствено доказателство за внесена държавна такса по сметката на ВАС. С Определение №3689/01.04.2025 г., АС – Варна върнал касационната жалба и прекратил производството по делото като е приел, че указанията за представяне на трети препис от касационната жалба не са изпълнени, както и че не са представени доказателства за подаване на касационната жалба преди 04.03.2025 г. Определението е правилно. Съобразно чл. 213а ал. 1 от АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Обосновано, с оглед данните по делото административният съд е приел, че касационната жалба е нередовна, поради което правилно я е оставил без движение и е дал конкретни указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовностите й в законоустановения 7-дневен срок. Последните не са отстранени изцяло в дадения за целта срок, което е обусловило приложното поле на чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК. Съдът е приел, че дружеството е отстранило частично установените от нередовности. Доводите на жалбоподателя, че жалбата е била подадена в срок са неоснователни. Същата е подадена чрез Български пощи, видно от прилжожения по делото пощенски плик, но пощенското клеймо е нечетливо и не може по категоричен и безспорен начин да бъде установено датата на изпращане. Също така не е спазено указанието за представяне на още един препис от касационната жалба, което е в нарушение на чл. 213, ал. 4 АПК. Неизпълнението в срок на дадените указания за отстраняване нередовностите на частната жалба са основание за връщане на същата на основание чл. 213а, ал. 1, изречение второ АПК, както правилно е процедирал първоинстанционният съд. По изложените съображения определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение