Определение № 329 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 148/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „БХС К- 9 Пратнърс“ООД срещу определение № 680/19.09.2023г. по т.д. № 935/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I т.о., с което е оставена без разглеждане молба от частния жалбопадател за отмяна на влязло в сила решение № 304/10.02.2022г. по гр.д. № 4514/2021г. на РС-Варна. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че е налице основание за спиране на производството по отмяна по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради образувано досъдебно производство, изходът от което е обуславящ производството по чл.303 ГПК. Липсват и доказателства за уведомяване на частния жалбоподател за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности по молбата за отмяна. Моли за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е намерил, че молба е била подадена на осн. чл.303, ал.1, т.2 ГПК. С определение от 26.06.2023г. е указал на частния жалбоподател, че следва в едноседмичен срок от съобщението да изложи конкретни обстоятелства по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, върху които е основано решението на ВРС, съответно във връзка с решаване на делото, и наличието на краен съдебен акт, с който тези обстоятелства са установени. Указанията са били редовно връчени на пълномощника на частния жалбоподател на 13.07.2023г. На 07.07.2023г. е постъпила уточнителна молба, в която се излагат доводи за образувано досъдебно производство по описа на ОДМВР-В. и прокурорска преписка на ВРП, по които е било постановено продължаване на срока за извършване на действия по разследването. С определение от 20.07.2023 г. е бил удължен срокът за изпълнение на указанията на ВКС във връзка с отстраняване на нередовностите на молбата за отмяна с две седмици, считано от 21.07.2023г. до 04.08.2023г. В обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК налага, за да е редовна молбата, в нея да са изложени твърдения за осъществяване на някое от изброените в нормата обстоятелства. Посочено е, че установяването на престъпните обстоятелства трябва да е с влязло в сила присъда на наказателния съд /споразумение в наказателното производство/ или с влязло в сила решение по иск с правно осн. чл.124, ал.5 ГПК, съответно да е била установена неистинност на документ в исково производство по чл.124, ал.4 ГПК. Липсата на твърдение за установяване по съдебен ред на престъпните обстоятелства прави молбата за отмяна на соченото основание нередовна, поради което и е същата е била оставена без разглеждане. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Произнасянето на съда по чл.63 ГПК с определение, с което се продължава срокът за отстраняване на нередовности по молбата, с която е бил сезиран, не подлежи на съобщаване на страната, която е поискала продължаването му. В нито една от молбите /основна и уточнителни/, с които частният жалбоподател е сезирал съставът на ВКС не се съдържат твърдения за осъществяване на включеното във въведения с молбата за отмяна фактически състав на чл.303, ал.1, т.2 ГПК установяване по надлежния съдебен ред на престъпление. Според разясненията, дадени в мотивната част на т.3 от ТР №5/2012 г. на ОСГТК на ВКС общото във всички хипотези на чл.303, ал.1, т.2 ГПК е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Горното тълкуване се извежда и от нормата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК,посочваща изрично съдебния ред, като надлежен за установяване на престъпните обстоятелства и нормата на чл.305, ал.1, ал.2 ГПК, която свързва срока за подаване на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК именно със съдебното решение или с присъдата. Следователно произнасянето в обжалваното определение е в съответствие с цитираната задължителна практика и с процесуалния закон. Всички доводи на частния жалбоподател в молбата за отмяна и в уточнителните молби са насочени към факта на образувано досъдебно производство и прокурорски преписки, като вкл. исканията му за спиране са били обосновани с твърдения за относимост на приключващия производства акт, а не на конкретен съдебен акт. По искането за спиране е налице произнасяне както в определение от 26.06.2023г., така и в определение от 20.07.2023г. Поради изложеното определението на ВКС, I т.о. следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение