Решение № 6256 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба, подадена от “Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, бул. „Васил Левски“ № 54, чрез пълномощника адвокат С. Кръстев, срещу решение № 39627/27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 9927/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на санкция № РД-26-01-559/01.09.2025г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пловдив. В касационната жалба са изложени съображения за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че с недопускане на свидетелски показания съдът е формирал изводите си в несъответствие с реалната фактическа обстановка. Поддържа несъответствие между посочените като основание законови норми за налагане на санкции и твърдените нарушения, което не е отчетено от решаващия съдебен състав. Обосновава, че не е извършил нарушение, тъй като исканата от пациентите такса не е за плащане или доплащане на медицинска помощ или достъп до клинични пътеки. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора, с което да бъде отменен административният акт или делото да се върне да ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, директор на РЗОК Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт В. Лазаров, в писмен отговор оспорва касационната жалба, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции № РД-26-01-559/01.09.2025г на директора на РЗОК Пловдив, с която на основание чл.76, ал.4 ЗЗО и чл.473, ал.5 от НРД за МД 2023-2025г. на “Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД гр. София е наложена санкция „финансова неустойка“ в общ размер на 200лв за нарушение на изискванията на чл.33, т.4 от НРД за МД 2023-2025г. във връзка с чл.318, ал.1, ал.5 и ал.6 от НРД за МД 2023-2025г във връзка с чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО. От фактическа страна е прието за установено, че със заповед № РД-25-1597/23.07.2025г. на Директора на РЗОК-Пловдив е възложена проверка на длъжностни лица при НЗОК за извършване на проверка на лечебно заведение за болнична медицинска помощ „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД филиал Баня. Констатирани са нарушения по документацията и документооборота, обективирани в протокол РД-25-1597-1/04.08.2025г., въз основа на който е издадена оспорената заповед за налагане на санкции. По отношение на заплатена от пациентката Е. С. такса за обработка на документи планова хоспитализация по клинични пътеки по смисъла на т. 5 от Предходните и заключителни разпоредби на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ в размер на 35.00 лв., е прието, че е в нарушение на регламентираното в НОПДМП, Раздел V “Достъп до болнична помощ" в частност на чл. 24, ал.1-2 и 24а, ал.1 от НОПДМП. От лечебното заведение е представена Заповед № 09-75/30.04.2025 година, на основание на която, считано от 01.05.2025 г. е въведена такса за обработка на документи за планова хоспитализация по клинични пътеки, по смисъла на т.5 от Предходните и заключителни разпоредби на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ в размер на 35.00 лв. за всички пациенти, желаещи да се лекуват в „СБР - НК " ЕАД филиал Баня. Протоколът е изпратен на лечебното заведение по ССЕВ на 04.08.2025г. На 07.08.2025г. е постъпило от становище с характер на възражение срещу констатациите за нарушения, описани в протокола. Видно от писмо от Районната колегия на Българския лекарски съюз-Пловдив, РЗОК Пловдив е уведомена, че поради отпуск и служебни ангажименти на членовете на Арбитражната комисия до 8 септември 2025г. не може да бъде проведено заседание на Арбитражната комисия. Органът се е произнесъл с оспорената Заповед № РД-26-01-559/ 01.09.2025г., без решение на арбитражната комисия. В мотивите е посочено, че таксата за обработка на документи планова хоспитализация по клинични пътеки по смисъла на т.5 от Предходните и заключителни разпоредби на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ в размер 35 лева е в нарушение на изискването на чл. 33, т. 4 от НРД за МД 2023-2025 г. във връзка с чл. 318, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от НРД за МД 2023-2025 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т.2 от Закона за здравното осигуряване като нарушението е извършено за първи път за календарната 2025 година по изпълнение на индивидуален договор № 162058/16.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с НЗОК на „СБР - НК “ ЕАД филиал Баня. За да отхвърли жалбата на лечебното заведение срещу тази заповед, първоинстанционният съд приема, че е издадена от компетентен орган, съдържа фактически констатации и следващи от тях правни изводи, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като неоснователно е преценено възражението за липсата на сформирана арбитражна комисия, която да разгледа подаденото възражение.. Според съда поради наличие на данни за редовно искане по смисъла на чл. 75, ал. 6 от ЗЗО в съответствие с нормата на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО директорът на РЗОК е постановил процесната заповед, в която е обсъдил направеното възражение с кратки мотиви. След анализ на събраните по делото доказателства е формиран извод, че изисканата и заплатена сума в размер на 35 лева от ЗОЛ Е. С. за престоя й в лечебното заведение е в нарушение на чл. 24а, ал. 1 и чл. 24б от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ с позоваване на разпоредбата на чл. 33, т. 4 НРД за медицинските дейности за 2023-2025 Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Административният орган е ангажирал отговорността на лечебното заведение като изпълнител на болнична медицинска помощ за нарушение на чл.33, т.4 от НРД за МД 2023-2025г. във връзка с чл.318, ал.1, ал.5 и ал.6 от НРД за МД 2023-2025г във връзка с чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО. Нормата на чл. 33, т. 4 НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. предписва на изпълнителите на медицинска помощ задължение да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума. Разпоредбите на чл.318, ал.1, ал.5 и ал.6 от НРД за МД 2023-2025г, намиращи се в раздел III, глава деветнадесета „Болнична помощ“, регламентират правила за прием в лечебно заведение с направление при невъзможност за извършване на извънболнично лечение. При юридическото формулиране на обвинението в заповедта тези норми са привързани към чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, отнасяща се до отделните видове медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО. За нарушения от такъв вид, свързани с условията и реда за оказване на медицинска помощ, санкция е предвидена в чл. 455, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. Същевременно още в протокол РД-25-1597-1/04.08.2025г от проверката е отразено, че е констатирано нарушение по документацията и документооборота при планиране на хоспитализацията на пациентката Е. С.. Това становище е възприето изцяло от директора на РЗОК Пловдив при издаване на оспорената заповед. Специалната част от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г за изпълнителите на болнична медицинска помощ, уреждаща документирането и документооборота, които се изготвят в лечебното заведение, е глава деветнадесета, раздел ХII "Документация и документооборот за изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури". В тази част са уредени изискванията за работа с медицинската и финансовата документация и при установено нарушение при воденето и съхраняването на такива документи, се налага санкция по чл. 457, ал. 3 от този НРД. Изложеното означава, че в случая наложената санкция - финансова неустойка, не съответства на вмененото нарушение. Това представлява материална незаконосъобразност на издадената заповед от директора на РЗОК Пловдив и основание за отмяната й. Санкционната дейност на НЗОК засяга съществено правната сфера на лечебните заведения, поради към изрядността на издаваните в тази сфера актове се прилагат завишени изисквания. Точната правна квалификация е от значение не само при реализиране правото на защита за конкретното вмененото нарушение, но и за последваща преценка при ангажиране на отговорност в хипотеза на повторност на деянието. Като не е съобразил посочения порок на процесната заповед, при постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Правният му извод за законосъобразност на процесния административен акт е необоснован и несъобразен с постоянна съдебна практика на Върховния административен съд, формирана с решенията по административни дела № 617/2024, № 8121/2025 г., № 7603/2025 г., № 246/2026 г. и др. Поради установеното наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени без да се обсъждат останалите доводи в касационната жалба. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което оспорената заповед № РД-26-01-559/01.09.2025г на директора на РЗОК Пловдив да се отмени като незаконосъобразна. Предвид изхода на спора, на основание чл. 228 АПК във връзка с чл.143, ал.1 от АПК в тежест на Националната осигурителна каса (юридическото лице, в чиято структура е органът, издал отменения административен акт) следва да бъдат поставени претендираните от касатора разноски за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции по представен списък в общ размер 951 евро, който съответства на представените доказателства за действителното им извършване. Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,