Определение № 3089 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2608/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПK). Образувано е по частна жалба на Областен управител на област София с адрес: гр. София, ул. ••• против Определение № 3519/ 28.01.2026 г. по административно дело № 12359/ 2025 г. на Административен съд- София- град, с което е отхвърлено искането на Областния управител на област София за изменение в частта на разноските на Определение № 42921/ 22. 12. 2025 г., постановено по адм. дело № 12359/ 2025 г. по описа на Административен съд– София град. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, с които е преценено за неоснователно искането по чл. 248 от ГПК, като счита постановеното определение за неправилно и необосновано. Иска се отмяна на атакуваното определение. Ответната страна- П. Г. Й., в писмен отговор подаден чрез процесуалния представител- адвокат Г. Шаркова излага твърдения, че обжалваното определение е правилно, валидно и допустимо и моли същото да бъде оставено в сила. Счита частната жалба за неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Делото пред адм. съд е образувано по жалба на П. Г. Й., депозирана чрез адв. Шаркова, против мълчалив отказ на Областния управител на област София да извърши административна услуга – да издаде удостоверение за наличие/ липса на акт за държавна собственост по заявление с вх. № ОА23-7655 от 21. 10. 2025 г. С Определение № 42921/ 22. 12. 2025 г., постановено по адм. дело № 12359/ 2025 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на П. Г. Й. против мълчалив отказ на Областния управител на област София да извърши административна услуга– да издаде удостоверение за наличие/липса на акт за държавна собственост по заявление с вх. № ОА23-7655 от 21. 10. 2025 г. Предвид това със същото Определение № 42921/ 22. 12. 2025 г. е осъдена Областната администрация на област София да заплати на П. Г. Й. направените по делото разноски в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева. С обжалваното в настоящото производство- Определение № 3519/ 28.01.2026 г. по административно дело № 12359/ 2025 г. на Административен съд- София- област, е отхвърлено искането на Областния управител на област София за изменение в ЧАСТТА на РАЗНОСКИТЕ на Определение № 42921/ 22. 12. 2025 г., постановено по адм. дело № 12359/ 2025 г. по описа на Административен съд – София град. Съдът е приел, че предвид обстоятелството, че задълженият субект се е произнесъл с положителен акт на 24.11. 2025 г.– след депозиране на жалбата от П. Й. срещу мълчаливия отказ на Областния управител на област София, като с поведението си административният орган е станал причина за оспорващото лице да възникнат разноски във връзка с необходимостта от оспорване по съдебен ред. Съдът намерил възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно, като посочил липсата на надценяване на адвокатския труд, тъй като упълномощеният от оспорващото лице адвокат е депозирал жалба, в която подробно и изчерпателно е изложил доводи и съображения за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на Областния управител на област София. Присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, освен че е обичайно за пазара, е и в минималния размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Определението е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. При постановяването му не са допуснати сочените от частния жалбоподател нарушения. Отговорността за разноските в съдебното производство се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото- чл. 143 АПК, чл. 78, чл. 81 ГПК. В конкретния случай не се е стигнало да разрешаване на правния спор със съдебно решение, тъй като в хода на производството, съдът, е оставил без разглеждане жалбата, като недопустима и е прекратил производството. Обстоятелството, че делото не е разглеждано по същество не означава, че жалбоподателят няма право на разноски. Към момента на подаване на жалбата е бил налице правен интерес от търсената защита, поради липсата на положителен отговор от администрацията. Поради първоначалното бездействие и липсата на отговор в срок е потърсена съдебна защита. В резултат на жалбата административният орган е извършил поисканата услуга. Именно това представлява основание за претендиране на сторените разноски. Те са оправдани, предвид необходимостта и адекватността на потърсената защита. Исканата услуга е изпълнена на 24.11. 2025 г., след подаването на жалбата до адм. съд на 14.11.2025 г. и заплащането на уговорения адвокатски хонорар 03.11.2025 г. Обстоятелството, мотивирало прекратяването на съдебното производство е прието, впоследствие с резултат противоположен на оспорения. Следователно, ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе разноските, направени от жалбоподателя във връзка с иницииране на съдебното производство- чл. 143, ал. 2 АПК. Същите разноски са своевременно поискани и доказани в размер- заплатена сума за ДТ и адвокатско възнаграждение, действително внесено, което е видно от представените писмени документи. Техният размер е справедлив и обоснован, като съобразен с обема и спецификата на извършената работа- чл.36, ал.2 ЗА. По изложените съображения, обжалваното определение на административния съд, като правилно, следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия