Определение № 12692 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10737/2024 г.

Производство по чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 3, изр. 2-ро от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., чрез процесуален представител – главен експерт в отдел "Законосъобразност на процедури и процесуално представителство" в Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК) – А. Т., срещу Определение № 18936/04.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9595/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е спряно предварителното изпълнение на негово Решение № РД-02-16-698/10.09.2024 г., обективиращо отказ от верификация на разходи в общ размер на 3 213 860,46 лева по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP002-2.079-0002-C01, по бюджетен ред 1.1. "Предоставяне на подкрепа за микро, малки и средни предприятия, извършващи автобусни превози, за дейности, необходими за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19", с бенефициер – Министерство на транспорта и съобщенията (МТС). Частният жалбоподател мотивира неправилност, респ. нищожност на съдебното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК. Защитната теза за неправилност на постановения съдебен акт е аргументирана със съображения, че оспорващият не е представил нови обстоятелства, които да установяват релевантния факт по чл. 166, ал. 2 АПК, а именно - че допуснатото по силата на закона с чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ) предварително изпълнение води до значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя. Излага, че според актуалната и последователна съдебна практика на Върховния административен съд финансовите затруднения, на които се е позовал първоинстанционният съд, за да обоснове тезата си за основателност на искането за спиране, не съставляват значителна или трудно поправима вреда, още повече че жалбоподателят е юридическо лице на бюджетна издръжка. Намира, че решаващият състав на АССГ не е отчел относими за спора факти, а именно – не е съобразил обстоятелството, че с Решение № РД-02-16-698/10.09.2024 г. и въз основа на искане за междинно плащане е отказана безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер на 3 213 860,46 лева, която обаче, видно от съдържанието на цитирания акт, не е заявена от РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. за възстановяване от бенефициера, а само е посочено, че няма да му бъде изплатена. В допълнение жалбоподателят излага, че с писмо от 20.09.2024 г., при произнасяне по искане за окончателно плащане, РУО е информирал изрично МТС относно недължимостта на сумата от 3 192 020,27 лева от бенефициера, която е била задържана, поради надвишаването на 95% от цялата БФП, както е уговорено в чл. 3.3. АДПБФП, но с последвалото произнасяне във връзка с представения окончателен финансов отчет тя е приспадната и като краен резултат не е верифицирана сума в размер на 2 771 990,53 лева. В тази връзка твърди, че действително, с решението си от 20.09.2024 г. органът е указал връщането на тази сума, но това е отделно волеизявление, чиито последици не се идентифицират с тези по атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Оспорва заключението на съда, че вредата се обосновава с рефлексията на предварителното изпълнение върху дейностите по Програма "Транспортна свързаност" 2021 - 2027 г., както и с обществения интерес, свързан с обявената обществена поръчка. Нито има данни за сочената възлагателна процедура, нито верифицираните разходи по една програма имат отношение към друга. Становището си за нищожност жалбоподателят мотивира с начина, по който е формулирано искането, което според него касае не акта, чието предварително изпълнение е спряно с атакуваното определение, а писмо с изх. № 26-Б-3902/20.09.2024 г. По изложените съображения претендира отмяна или обявяване на нищожност на обжалваното определение. Ответникът – МТС, в писмен отговор, оспорва частната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Върховният административен съд, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на министъра на транспорта и съобщенията срещу Решение № РД-02-16-698/10.09.2024 г. на главния директор на ГД "ЕФК" към Министерството на иновациите и растежа (МИР) и РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., с което е отказана верификация на разходи в общ размер на 3 213 860,46 лева по АДПБФП № BG16RFOP002-2.079-0002-C01, по бюджетен ред 1.1. "Предоставяне на подкрепа за микро, малки и средни предприятия, извършващи автобусни превози, за дейности, необходими за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19", с бенефициер – МТС. В рамките на образуваното пред АССГ производство е депозирано искане от 04.10.2024 г. с правно основание чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на гореописаното и обособено като предмет на инициирания съдебен контрол решение на РУО. Искателят е мотивирал тезата си за наличие на потенциална опасност от причиняване на значителна и трудно поправима вреда за МТС, от една страна, с настъпилите след издаване на оспореното волеизявление обстоятелства: 1) поисканата с писмо от 20.09.2024 г. сума за възстановяване в размер на 2 771 990,53 лева и 2) информацията в същото писмо, че е наличен остатък за плащане по отпуснат безлихвен заем в размер на 548 170,00 лева, а от друга – с факта, че до края на годината МТС разполага със средства в размер на 2 876 478,00 лева, а има задължения за авансово финансиране за дейности по Програма "Транспортна свързаност" 2021 - 2027 г. - в размер на 801 000,00 лева, както и поети ангажименти по сключени договори за охрана, почистване, топлинна и електроенергия, мрежова сигурност, застраховки, гориво, поддържка на асансьори и климатици, телефони, техническо обслужване, централизиран печат SafeQ и правни услуги на стойност 1 235 000 лева. Към искането е приложено копие от писмо на главния директор на ГД "ЕФК" към МИР и РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. с изх. № 26-Б-3902/20.09.2024 г. и касов отчет на МТС към 31.08.2024 г. За да обоснове извод за основателност на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Решение № РД-02-16-698/10.09.2024 г. на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., първоинстанционният съд е приел, че изложените обстоятелства налагат отмяна на изключения ex lege суспензивен ефект на жалбата против акта за отказ от верификация на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., т.к. изпълнението на последния ще доведе до значителен и прекомерен разход в бюджета на МТС. Решаващият състав е посочил, че заплащането на поисканата за възстановяване с писмото от 20.09.2024 г. сума изкривява баланса на интересите, в противовес с чл. 60 АПК, доколкото тя не е предвидена в актуалния бюджет и би рефлектирала отрицателно върху финансирането по Програма "Транспортна свързаност" 2021 - 2027 г. и върху поетите ангажименти на министерството до края на годината. По изложените съображения АССГ е спрял предварителното изпълнение на атакуваното решение на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Всеки административен акт е проява на държавна власт и почива на правилното приложение на закона, до установяването на противното по съдебен ред. С оглед избягване на произвола при упражняването на предоставените на изпълнителната власт правомощия и осуетяване на възможността за несъответно на преследваната цел засягане правата и интересите на гражданите и юридическите лица – потенциални адресати на визираната властническа намеса, законодателят е въвел принципното положение, че оспорването на издадения акт спира неговото изпълнение. (Сравн: чл. 166, ал. 1 АПК). Многообразието от административни правоотношения и различните правнозащитими ценности са наложили допускането на изключения от предвидения в чл. 166, ал. 1 АПК суспензивен ефект. Субектите, които могат да създават подобни изключения, са: 1) административният орган – чрез разпореждане, основаващо се на предпоставките по чл. 60 АПК, и по-специално - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; 2) законодателят – по силата на изрична законова норма, която допуска предварително изпълнение ex lege, като в този случай предпоставките по чл. 60 АПК се презумират; и 3) съдът – когато уважи искане при условията и по реда на чл. 167 с.з. В случая оспореният пред първостепенния съд индивидуален административен акт съставлява отказ от верификация по смисъла на чл. 64, ал. 4 ЗУСЕФСУ, който по аргумент от същата разпоредба, във връзка с чл. 27, ал. 2 с.з., подлежи на предварително изпълнение ex lege. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно от съда, пред който делото е висящо, по реда на чл. 166, ал. 2 АПК и при наличието на визираните в разпоредбата предпоставки. Съгласно цитираното нормативно предписание, отмяната на изключения със закон суспензивен ефект предполага доказана от оспорващия чрез позоваване на нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта, възможност предварителното изпълнение да му причини значителна или трудно поправима вреда. Съгласно постоянната съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя (Вж. например: Определение № 8144/27.09.2022 г., постановено по адм. дело № 7730/2022 г., V отд. на Върховния административен съд), преценката на съда в тази хипотеза е върху променените вследствие на новонастъпили обстоятелства последици от законосъобразното (доколкото е по силата на закона) предварително изпълнение на акта. В този смисъл ирелевантни за основателността на искането по чл. 166, ал. 2 АПК са всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са съществували при неговото издаване. Атакуваното пред АССГ решение на РУО обективира отказ от верификация на сума в размер на 3 213 860,46 лева по искане за междинно плащане, а издаденото след това писмо, на което се позовава оспорващия за обосновка на искането си по чл. 166, ал. 2 АПК, съставлява уведомление, съдържащо искане за доброволно възстановяване на сумата от 548 170,00 лева, остатък по отпуснат безлихвен заем, както и на сумата от 2 771 990,53 лева, която се явява разликата между заплатения по АДПБФП аванс от 6 000 000,00 лева, задържаната с акта от 10.09.2024 г. сума от 3 192 020,27 лева и неверифицираните с Решение № РД-02-16/20.09.2024 г. разходи в размер на 35 989,20 лева. Първо, не се установява каквато и да било привръзка между поисканите за възстановяване 548 170,00 лева и отказа за верификация, обективиран в оспореното волеизявление на РУО, а в този смисъл и обстоятелствата, свързани с посочената сума, не биха могли да променят баланса на правнозащитимите интереси в хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК. И второ, останалата част от претендираната с писмото от 20.09.2024 г. сума - 2 771 990,53 лева, дори да е пряко следствие от отказа за верификация, както твърди искателят, не обуславя проявление на предпоставките за спиране на предварителното изпълнение. Тъкмо напротив – основателността на искането по чл. 166, ал. 2 АПК предполага променени последици от предварителното изпълнение, каквито със сигурност не са действията по надлежно прилагане възникналите от акта последици. Щом като законодателят е решил съответното волеизявление да поражда правното си действие от самото си издаване, то той е презумирал наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и е преценил, че така постигнатият баланс на интересите е оптимален. Затова и точното прилагане на последиците от административния акт, каквото се сочи от искателя, не е промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, а е техен израз в обективната действителност. Не би могло да доведе до обратен извод и евентуалното финансово затруднение на МТС да погаси задълженията си с оглед липсата на тези разходи като част от бюджета за 2024 г. Обратно на възприетата в тази насока теза от съда, не съществува пречка тези средства да се предвидят за следващата бюджетна година, поради което своевременното им възстановяване не поражда значителна или трудно поправима вреда за бенефициера, а осигурява законосъобразно разходване на ресурса от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) – В този смисъл вж.: Определение № 12856/20.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11310/2023 г., VII о. на Върховния административен съд. По изложените от фактическа и правна страна съображения, оспорващият не е установил по категоричен начин обстоятелства, които да се противопоставят на законовата презумпция за наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на административния акт и да налагат нейното оборване. Приемайки обратното, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него настоящата инстанция следва да постанови друг, с който да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение № РД-02-16-698/10.09.2024 г. на главния директор на ГД "ЕФК" към МИР и РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., с което е отказана верификация на разходи в общ размер на 3 213 860,46 лева по АДПБФП № BG16RFOP002-2.079-0002-C01, по бюджетен ред 1.1. "Предоставяне на подкрепа за микро, малки и средни предприятия, извършващи автобусни превози, за дейности, необходими за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19", с бенефициер – МТС. В отговор на довода за нищожност на постановеното определение следва да се посочи, че съдът се е произнесъл по въведения от искателя предмет, а именно – спиране на предварителното изпълнение на Решение № РД-02-16-698/10.09.2024 г. на главния директор на ГД "ЕФК" към МИР и РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. Цитирането на писмото от 20.09.2024 г. очевидно е единствено за целите на обосновката по чл. 166, ал. 2 АПК. С оглед изхода по делото, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,