Определение № 210 от 05.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2043/2018 г.

Производството е по чл.307 ГПК, образувано по молба на А. Б. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1,т. 4 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение №525 от 19.03.2013г. по гр.д. 4012/11г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила решение от 24. 02.2010г. по гр.д. 12957/09г. на Софийски градски съд. С молба №7706 от 24.08.2018г. молителят- А. М. е направила искане за отвод на състава, както и на съдиите от първо и второ търговско отделение на основание чл.22,ал.1, т.5 ГПК, посочен в титулната част на молбата и чл.22,ал.1, т.2 ГПК- въведен в нейната обстоятелствена част. Настоящият състав е компетентен да се произнесе само относно искания от него отвод и с оглед завените основания приема следното: Разпоредбата на чл.22, ал.1, т.2 ГПК въвежда като основание за отвод от разглеждане на делото, наличието на родствена, респективно съпружеска връзка на член на съдебния състав с някоя от страните по делото или с нейният представител. Така поддържаното от страната основание, с твърдението, че този текст „посочвал пристрастността, субективизма и негативизма насочени конкретно към едната страна”, не е налице, тъй като не са налице разгледаните предпоставки на чл.22, ал.1, т.2 ГПК, указващи условията, при които съставът може да се отведе от разглеждането на спора Още повече, че и молителката не твърди съществуване на изискуемите от текста връзки. Чл.22, ал.1, т.6 ГПК изисква наличие на друго обстоятелство, което би навело на основателно съмнение в безпристрастието на съдиите, участващи в съдебният състав, разглеждащ спора. На настоящият съдебен състав не е известно такова обстоятелство, а и страната не го сочи конкретно, което налага извод, че отправеното искане по чл.22 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице лимитивно изброените в текста основания. Доколкото членове на състава са разглеждали дела с участие на молителката, следва да се отбележи, че тези дела не са свързани с произнасяне по съществото на спора, предмет на настоящето извънсъдебно производство, поради което и общо поддържаното от М. в тази насока не може да бъде основание за отвод. За да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение приема следното: Молителят М. е поддържала основание за отмяна на влезлите в сила решения по чл.305, ал.1, т.1, т.4 и т.5 ГПК, мотивирано с това, че са налице нови обстоятелства от значение за правилното решаване на делото,като същата ги е изброила, сочила е противоречие между постановени съдебни актове по образувани дела между същите страни, както и е поддържала това, че не е взела участие в производството по постановяване на съдебните актове, предмет на отмяна. С оглед така заявеното, основателността, на което не може да бъде предмет на настоящето определение, следва да се приеме, че възражението на противната страна за недопустимост на производството е неоснователно. Този извод се налага поради това, че молителката е сочила обстоятелства, относими към въведените основания по чл.303 ГПК, а това, дали те обосновават исканата отмяна на съдебните актове е предмет на решението по чл.303 ГПК, а не на допустимостта на молбата. Неоснователно е и твърдението на ответника по молбата за недопустимостта й, поради пропускане на срока за подаването й.Молбата за отмяна от 02.04.2015г.,№4436, която молителката изрично е заявила, че поддържа е идентична като основание и предмет с молбата входирана в деловодството на СГС на 17.10.2014г., по която е образувано настоящето производство. В тази връзка, М. е поддържала, че е спазила срока по чл.305 ГПК именно, с оглед подадената молба на 17.10.2014г., която прилага към молбата за отмяна под № 4436. С оглед това, следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в предвидените от чл.305 ГПК, преклузивни срокове. Т.е. молбата следва да бъде допусната до разглеждане на нейната основателност. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение