Определение № 4468 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3307/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 18316 от 25.06.2025 г., подадена лично от В. А. В. срещу разпореждане № 3068/30.05.2025 г., постановено по ч.гр.д № 2464/2024 г., с което ОС - Варна е върнал частната му касационна жалба, насочена срещу определение № 5441/09.12.2024 г., постановено по същото дело, поради неговата необжалваемост. Жалбоподателят излага оплаквания, свързани с неправилното администриране на жалбата. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и изпращане на делото на РС-Девня за ново извършване на процедурата по администриране. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е с допустим предмет, подадена е в срок и от процесуално легитимирана страна, но по същество е неоснователна. Съображенията са следните: Въззивният съд се произнесъл в производство по обжалване на определение на районния съд, с което е било оставено без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ, като оставил частната жалба без уважение. С обжалваното разпореждане подадената срещу въззивното определение частна касационна жалба е върната от съда, който приел, че същата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Посочил е, че определението, с което съдът е потвърдил протоколно определение от 14.10.2024г., постановено по гр. д № 525/2024г. по описа на РС-Девня, в частта с която е оставено без уважение искането за назначаване на особен представител – служебен защитник по отношение на В. А. В. не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като няма преграждащ за производството ефект и не е предвидена изричната му обжалваемост. С оглед данните по делото изводите на съда са правилни, а възраженията на жалбоподателя за неправилното администриране на жалбата нямат пряко отношение към решаващия за настоящото производство процесуалноправен въпрос подлежи ли на касационно обжалване определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу отказ на съда за назначаване на особен представител. По силата на чл.95, ал.5 и ал.6 ГПК отказът на сезирания съд да предостави правна помощ подлежи на обжалване само на една инстанция. Определението, с което въззивният съд се произнася по такава частна жалба, не подлежи на касационно обжалване. Разпореждането, предмет на настоящото дело, е правилно и следва да бъде потвърдено. При тези мотиви съдът