Определение № 3783 от 22.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1103/2025 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 11058 от 12.06.2025 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касационна жалба и по делото Д. С. К. чрез адв. П., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2890 от 05.06.2025 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ищец по делото А. Ф. чрез адв. Д., с който се поддържа становище за нейната недопустимост и неоснователност. Твърди се, че с отговора на касационната жалба ответницата не е поискала присъждането на направените пред касационната инстанция разноски, като молбата с приложен списък на разноските е била подадена след приключване на заседанието по делото. В условията на евентуалност се поддържа възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, като страната се позовава и на липса на доказателства за действителното му заплащане. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 2890 от 05.06.2025 г. по гр. д. № 1103/2025 г. на ВКС, III г.о., съставът не е допуснал касационно обжалване на решение № 205 от 11.12.2024 г. по гр. д. № 283/2024 г. на Апелативен съд – Варна в обжалваната част за отхвърляне на предявените от А. Ф. против Д. С. К. искове, квалифицирани като такива с правно основание чл. 241, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 488, ал. 1 от Германския кодекс на гражданското право – за връщане на предоставени по договори за заем парични суми. В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация Д. С. К., направено с допълнителна молба с вх. № 9989 от 29.05.2025 г. по регистъра на ВКС, за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, които са били поискани своевременно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационна жалба с вх. № 1211 от 18.02.2025 г. по регистъра на Апелативен съд – Варна, подаден от Д. С. К., чрез адв. П.. На 29.05.2025 г. когато е проведено закритото съдебно заседание, в което е постановено определението по чл. 288 ГПК, чието допълване се иска, на електронната поща на ВКС е постъпила молба с вх. № 9989 по регистъра на съда, с приложени списък по чл. 80 ГПК (наименован „справка“) и договор за правна защита и съдействие от 12.02.2025 г. Макар в молбата да не е формулирано изрично искане за присъждане на сторените разноски, същото се извежда от приложенията към нея и техния предмет. Доводите на насрещната страна за недопустимост на молбата, доколкото била подадена след приключване на закритото заседание по делото, не могат да бъдат споделени. Съгласно установеното в практиката на ВКС разбиране, за да се приеме за допустимо и основателно, искането за присъждане на разноски от страна на ответника в производството пред касационната инстанция, в хипотезата, при която то приключва с определение, с което не се допуска касационен контрол, следва да бъде заявено най - късно до приключване на закритото заседание по чл. 288 ГПК, като в този срок следва да бъдат представени и доказателства за извършването на претендираните разноски. Такъв е и настоящият случай. От приложения договор за правна защита и съдействие от 12.02.2025 г. се установява, че негов предмет е изготвяне на отговор на касационна жалба, подадена от насрещната страна по гр. д. № 283/2024 г. на Апелативен съд – Варна и осигуряване на правна помощ, защита и съдействие, срещу договорено адвокатско възнаграждение от 8000 лева. Същото е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора, който съгласно записаното в него и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, има характер на разписка за платената сума. Ето защо и доводите на насрещната страна за липса на доказателства за действително заплатен от страната адвокатски хонорар, също са неоснователни. При тези данни, липсата на произнасяне по надлежно направеното от ответника по жалба искане за присъждане на разноски, представлява основание за допълване на постановеното определение за недопускане на касационен контрол в частта му за разноските, по реда на чл. 248 ГПК. Основателно е обаче възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на насрещната страна за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, както предвид обема на извършената адвокатска услуга, така и с оглед фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка следва да бъде съобразено обстоятелството, че в производството по чл. 288 ГПК - по селектиране на касационните жалби при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът дължи произнасяне само по наведените основания (изключая хипотезите на нищожност и недопустимост на въззивния съдебен акт, за които пороци ВКС следи служебно). В случая, предметът на адвокатската защита на ответника по касация се изчерпва с изготвяне на отговор на касационна жалба, без явяване на пълномощника му в съдебно заседание. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без процесуално представителство, възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8. Вън от това, делото не разкрива висока правна и фактическа сложност, доколкото се касае за извършени плащания на суми, наредени през различни интервали от време по банков път, от ищеца към ответницата, при установена дълготрайна емоционална обвързаност помежду им. Този състав на ВКС счита, че при определяне размера на дължимите от ищцовата страна (предвид неблагоприятния спрямо нея изход на делото) разноски под формата на заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение в тази инстанция, следва да се съобрази и решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., според което съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от Наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Както се посочи по-горе в настоящото определение, в случая делото не разкрива висока правна и фактическа сложност, а и съобразявайки характера на производството по чл. 288 ГПК и естеството на повдигнатите по делото правни въпроси, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано възнаграждението на упълномощения от ответника адвокат да е в размер на 1 500 лева за изготвянето на отговор на касационна жалба, която сума съответства на положения от него труд. По изложените съображения, определението по чл. 288 ГПК ще следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК с осъждане на касационния жалбоподател да заплати на ответника по жалба направените разноски за настоящото производство в посочения по - горе размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,