Определение № 10686 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9970/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Д. К., чрез адв. М. Мавлов, против определение № 3978/24.08.2026 г., постановено по адм. дело № 884/2026 г. по описа на Административен съд -Стара Загора (АС- Стара Загора), с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо отговор от 06.07.2026 г. на „Кеш Пойнт България“ ООД и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно и необосновано. По подробно изложени доводи счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице годен предмет на съдебен контрол. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на спора по същество.Претендира присъждане на разноски. Ответникът - „Кеш Пойнт България“ ООД, чрез юрк. В. Вълканов в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Д. К. срещу отказ обективиран в писмо от 06.07.2026 г. на „Кеш Пойнт България“ ООД да и бъдат предоставени копия от всички носители на лични данни, във връзка със сключени договори за паричен заем между нея и „Кеш Пойнт България“ ООД в периода от 16.06.2021 г. до 16.06.2026 г. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е приел за установено, че на 16.06.2026 г. жалбоподателката, чрез редовно упълномощен адвокат, е отправила по електронен път искане до „Кеш Пойнт България“ ООД за предоставяне на посочен електронен адрес, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета /ОРЗД/, да и бъде предоставена информация за обработваните й лични данни от ответното дружество, в качеството на администратор на лични данни, целите на обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване в периода от 16.06.2021 г. до 16.06.2026 г., както и всички носители на лични данни /договори, стандартни европейски формуляри и други документи, в които са отразени данните й/, за да извърши проверка на обработваните данни. На 06.07.2026 г. по електронен път на посочената в искането електронна поща е постъпил отговор от юрисконсулт на „Кеш Пойнт България“ ООД с изложено становище за характера на искането и с предоставена информация по смисъла на чл.15 от ОРЗД за обработваните лични данни на К.. По подаденото искане, съобразно съдържанието му, е предоставена информация с писмото-отговор по електронен път, в което няма изричен отказ за предоставяне на конкретна поискана от жалбоподателката информация, нито отказ за предоставяне на конкретно копие от лични данни по смисъла на чл.15, пар.3 от Регламента. Съдът е приел, че в случая и искането по чл.15 от ОРЗД до ответника, и жалбата до съда, не съдържат никакви конкретни факти, от които да може да се направи извод за наличието на спор между страните и отказ за предоставяне на копие от конкретни данни, които да са необходими на жалбоподателката, за да защити свои права по регламента. Посочено е, че е представена извадка от чл.2 от договора, съдържаща личните данни на жалбоподателката. Задължението на администратора по чл.15, пар.3 от ОРЗД е да предостави копие от личните данни, които са в процес на обработване. Посочени са категориите лични данни, извършените проверки във връзка с осигурителни доходи, кредитна задлъжнялост и друга финансова информация, свързана с продуктите и услугите, предоставяни от администратора. Приложена е извадка от договор за потребителски кредит, съдържаща личните данни, които се обработват във връзка с облигационното правоотношение между страните. Описани са целите на обработка, категориите получатели на данните, срок на съхранение, правата на жалбоподателката за достъп, корекция, изтриване на данните, възможността за оттегляне на съгласие, правото на преносимост, възможността за обжалване. С посочената информация ответникът е преценил искането за удовлетворено. На 16.07.2026 г. жалбоподателката е сезирала съда с процесната жалба, като насочена срещу изричен отказ на ответника за предоставяне от всички носители на лични данни,включващи и документи – договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и други документи, във връзка с отпускане на заем за периода от 16.06.2021 г. до 16.06.2026 г. Съдът е приел, че информацията, търсена от жалбоподателката, е предоставена в срока по чл.12, пар. 3 от Регламент 2016/679, като по искането за достъп до носителите на лични данни администраторът изрично уточнява, че представя копие на данните от договора – чл.2 от същия, и това са всички лични данни съдържащи се в договора. С жалбата до съда е оспорен "изричен отказ" на ответника да предостави "всички" носители на лични данни, въз основа на които обработва личните данни на жалбоподателката, като се претендира снабдяване с копие от неконкретизирани документи, в които се обработват данните на жалбоподателката. С оглед изложеното съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице отказ за предоставяне на информация по смисъла на чл.15, пар.3 от ОРЗД, който да подлежи на обжалване по чл.39, ал.1 от ЗЗЛД.Съдът е приел,че жалбата следва да се остави без разглеждане, като насочена срещу писмо-отговор, в което не се установява изричен отказ за предоставяне на информация на субекта на данни по чл.15, пар.3 от ОРЗД, подлежащ на обжалване по реда на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД. Искането за снабдяване с документи попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, с който са предвидени съответни възможности за страните по облигационното правоотношение. При тези факти е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че не е налице годен за оспорване акт. Така постановеното определение е неправилно. Изложените от първата инстанция мотиви за недопустимост на жалбата на П. Д. Д. не кореспондират, както с доказателствата по делото, така и с приложимия материален закон. В искането, подадено от П. Д. Д., от 16.06.2026 г. недвусмислено е формулирано волеизявление, с което физическо лице като субект на лични данни иска от администратор на лични данни достъп до обработваните негови лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. Позоваването на регламента не е произволно и посочване правното основание на искането (чл. 37б от Закона за защита на личните данни) също не е произволно, а е свързано с твърдения за обработване на лични данни и желание да се извърши проверка относно законосъобразността на тяхното обработване от конкретния администратор. Описанието им чрез техния материален носител е ясно разграничено и мотивирано. Въпрос по същество на спора е в какъв обем и под каква форма субектът на данни има право да получи достъп до тях, а не по допустимост на съдебния контрол върху непроизнасянето на администратора на лични данни. Изрично трябва да бъде посочено, че обсъжданите факти и обстоятелства са от правно значение за спор по същество, а не за допустимост на жалбата, в която изрично се твърди, че е упражнено право по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), по което е формиран отказ да бъде удовлетворено от „Кеш Пойнт България“ ООД като администратор на лични данни. С оглед изложеното изводът за липса на подлежащ на оспорване акт, противоречи както на твърденията в жалбата, така и на данните по делото. При така установеното настоящата инстанция счита, че в случая не е налице посоченото в обжалваното определение правно основание по чл.159, т.1 АПК, поради което то се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора направените и претендирани разноски за настоящата инстанция подлежат на определяне по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК. по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение